— Значи още не сте готова да напуснете Сакстън Хол?
Ирайн беше толкова слисана, че отметна рязко глава назад, а после втренчи поглед в него.
Кристофър й се усмихна нежно.
— Познавам добре лорд Сакстън. Той със сигурност не е мъжът, когото една млада и красива жена би си пожелала за съпруг! — На Кристофър не му убягна проблясъкът в синьо-виолетовите дълбини на очите й, но продължи невъзмутимо: — Въпреки неприкритата ви омраза към мен, Ирайн, не мислите ли, че моята компания ще ви е по-приятна, отколкото това обезобразено плашило? И лондонските ми къщи положително са по-уютни от студения му каменен замък.
— И каква би била цената, ако ми разрешите да попитам? — Гласът й бе убийствено ироничен.
Той се престори, че не чува язвителната острота на тона й. Усмивката му беше състрадателна:
— Въпросът може да се уреди без много приказки. И макар думите да се отронват от устата ви като перли, любима моя, нямам намерение да се впускам в разговор на тази тема.
Ирайн се обърна рязко и се отдалечи с толкова широки крачки, че той трябваше да ускори ход, за да може да я следва. Когато отново се изравни с нея, получи един смразяващ поглед:
— Чудя ви се, наистина ви се чудя, сър! Още не е минала и седмица, откакто съм омъжена, почти не съм имала време да опозная съпруга си…
— Ако изобщо някога го опознаете — подметна той тихо.
— И въпреки това — продължи тя вбесено, без да обръща внимание на думите му — вие обиждате пред мен един мъж, когото, мога да се обзаложа, изобщо не познавате. Трябва да ви уверя, че той е много повече от това, което другите виждат в него. Отнесе се към мен внимателно, направи всичко възможно, за да ми е удобно, и нито за миг не си позволи да се държи с мен така примитивно, както някои други, които мога веднага да назова. — Тя отметна глава назад, темпераментна като млада кобилка. — Показа се като изключително възпитан и внимателен мъж.
— Но моля ви, милейди — засмя се непоправимият женкар право в ухото й, — та как по друг начин да ви спечели? Да не би да ви е взел в обятията си и да ви е доказал мъжествеността си?
Ирайн го погледна право в лицето. Безвкусната обида я жегна дълбоко, обля я гореща вълна. Около устните му пробягна усмивчица, а погледът му я обгърна с обич.
— Уверявам ви, любима моя — продължи той с благ тон, — че аз не бих си пилял времето. Нямаше да има причина да поставяте страстта ми под съмнение.
На Ирайн й секна дъхът, тя усети, че гореща жар се надига в гърдите й.
— Вие… вие сте… непоносим грубиян! — заекна тя от яд и слисване. — Преди няколко минути ми предложихте да ви стана любовница, а сега вече съвсем открито давате израз на безсрамната си похот. Наистина ли си въобразявате, че не държа на клетвата си? Напротив, много държа на нея! Здраво съм обвързана с обета, който дадох! И ако искате да ми направите една малка услуга, сър, ще се махнете от очите ми и за в бъдеще ще ми спестите присъствието си.
— Опасявам се, че не е по силите ми — въздъхна той театрално. — Вие пробудихте в душата ми пламенна страст, дори нещо повече — вие покорихте сърцето ми.
— Душата! Сърцето! Страст! О-о-о!
Ирайн понечи да го ритне с изящната си обувка, но той пъргаво отскочи встрани и с усмивка на уста спаси пищяла си от удара.
— Толкова сте дива! — подкачи я той.
— Разкарайте се най-сетне, проклет женкар! Изчезвайте, преди да ми е станало лошо от вас!
Широка усмивка се появи по лицето на Кристофър, докато й се покланяше дълбоко.
— Желанието ви е закон за мен, милейди! Тъй като ми се струва, че това е Аги, която ще си изгледа очите по вас, оставям ви и се връщам към делата си.
Ирайн улови беглия поглед на икономката, която, изглежда, наистина я търсеше. Ядно скърцайки със зъби, младата жена му обърна гръб и кипна от гняв, когато дочу последната му забележка.
— Ако на дамата й хрумне да промени решението си, корабът ми ще е тук или в Лондон. Капитан Даниълс ще знае къде да ме намери.
Ирайн успя да замълчи и да запази самообладание, когато икономката пристъпи към нея.
— Мадам? Всичко наред ли е? — попита угрижено и плахо Аги, като видя аленочервеното лице на господарката си. — Изглеждате малко разгорещена.
— Да, разбира се, добре съм — отвърна Ирайн не съвсем уверено. — Просто има прекалено много отрепки тук. Една почтена жена не може да си позволи да ходи сама по улиците. — Тя хвърли поглед назад, но не можа да открие и следа от онзи досадник. Успокоена, че си е отишъл, тя вече можеше да мисли малко по-ясно и постепенно се отпусна. Беше прекалено раздразнена, за да продължи пазаруването с предишното желание. — Като намерим тенджера, бих се прибрала с удоволствие у дома.