— Но, мадам, още нищо не сте си купили.
— Лорд Сакстън беше много щедър към мен. Не се сещам за нищо, което да ми липсва.
— Да, мадам.
Малко по-късно тя намери тенджера и веднага я купи, а когато излязоха от магазина, Ирайн установи с изненада, че каретата вече я чакаше пред вратата. Заради присъствието й цялата улица се беше изпълнила със зяпачи, които се опитваха уж незабелязано да й хвърлят по един поглед. Две-три групички жени събираха глави, шепнеха си, но щом Ирайн ги погледнеше, веднага се изправяха и се заглеждаха по стоката на някой търговец. Изумлението на Ирайн се изпари веднага щом от каретата слезе мъж, загърнат в пелерина, който спря да я изчака. Подгонена от настъпилата тягостна тишина на улицата и от множеството вперени в нея погледи, Ирайн избърза към него. Бънди я пресрещна и пое пакетите, за да ги остави отзад в каретата. Тя изненадано пое дъх, когато се изправи пред лорд Сакстън.
— Милорд — каза тя с леко треперещ глас, — не очаквах да ви срещна тук.
— Имах да уреждам някои неща с мистър Джагър и тъй като той продължи за Лондон, аз го помолих да ме остави тук. — Той я погледна за миг. — Готова ли сте вече, мадам?
— Да, милорд.
Той протегна ръка, предлагайки й помощта си. Ирайн го погледна и остана като втрещена.
— Моля, облегнете се на мен, мадам — помоли я той с любезна настойчивост. — Би било неуместно да ме поставяте в неудобно положение пред толкова хора.
Тя потисна антипатията си и колебливо положи ръка върху неговата. Беше озадачена, защото усети под пелерината му, че е добре сложен и мускулест. И че съвсем не й е неприятно да го докосва. Силата, от която се бе страхувала, но никога не бе поставяла под съмнение, не се нуждаеше от допълнителни доказателства. Странно, докосването до него сякаш смекчи злокобното му излъчване. Стори й се, че за първи път успява да види в него мъж от плът и кръв, а не някакво студенокръвно, белязано същество от подземния свят. Другата му ръка, която за миг спря на хълбока й, я подкрепи при качването й в каретата.
С помощта на Бънди Аги се покатери на капрата и седна до Танър, оставяйки умишлено съпрузите сами в колата. Притисната яко от двете страни, Аги сръга с лакът първо единия, а после другия.
— Я се сместете малко, ако обичате — предупреди ги тя. — Не позволявам на типове като вас да ме натискат.
На улицата отново стана шумно, когато лорд Сакстън се качи. Той положи болния си крак на стъпалото, хвана се с ръкавицата си за вътрешната част на вратата и с пъргаво движение се изтегли навътре. Седна срещу Ирайн и каретата тръгна с поклащане. Когато напусна калдъръма и пое по пясъчната алея, която водеше извън града, тя чу тихия, приглушен смях на лорд Сакстън. Любопитна на какво се дължи радостта му, Ирайн го погледна въпросително.
— Забелязахте ли нещо, мадам? — Неговият полушепнещ, полустържещ глас привлече вниманието й. — Докосването до мен съвсем не е като да се опитваш да задържиш змиорка в ръка.
Внезапно смутена, Ирайн отмести поглед. Той сякаш четеше мислите й, защото същите думи току-що бяха минали през ума й. Никога досега не беше гледала на него като на човек, а по-скоро като на някакво дяволско изчадие.
— Аз съм мъж, Ирайн — увери я той, а смехът беше изчезнал от гласа му. Той сякаш отново четеше мислите й. — Мъж с всичките му потребности и желания. А вие, любима моя, сте толкова красива, че това чак ме измъчва.
Макар да усещаше тегнещия му поглед под маската, Ирайн не намери сили да вдигне очи към него и отговори едва чуто:
— Боря се със себе си, милорд. Но имам ужасни видения. Страховете ми не могат да бъдат овладени нито с поглед към маската ви, нито с допир до ръката ви. Ако само можех да погледна лицето ви…
— …бихте се ужасили — прекъсна я той кратко. — Ужасните представи биха могли някой ден да бъдат победени, но ако знаехте със сигурност как изглежда лицето ми, вратата между нас ще се захлопне завинаги. Затова е по-добре да ви потискат съмненията и несигурността, отколкото да ви преследва точният образ на лицето ми. Не ми остава друг избор, освен да изчакам да удари моят час. Ще се надявам един ден да осъзнаете, че и под неприемлива черупка може да се крие нещо ценно и че дори и в стара, раздрънкана кола може да се пътува удобно.
Ирайн замълча и се облегна назад, за да омекоти клатушкането в каретата. Думите му изгаряха съзнанието й. Той я желаеше и един ден тя трябваше да му се отдаде. Но засега страхът от това, което се криеше под маската, беше все още непоносим.