Вече бяха излезли от Уиркинтън, когато пушечни изстрели ги накараха да се ослушат. Бънди отвори малкия процеп над предната седалка и извика възбудено:
— Разбойници, милорд! Цяла дузина! Идват отзад!
Лорд Сакстън се наведе през прозорчето, за да може да види бандитите, но бързо прибра главата си обратно, когато един изстрел разцепи дървото на вратата. Той даде кратка заповед през отвора:
— Кажи на Танър да поддържа дистанцията. Ще видя какво мога да направя, за да разпръсна тези проклети типове. Бънди, скрий Аги.
— Разбира се, милорд — отвърна мъжът едва ли не с удоволствие и захлопна малкия отвор. Чуха се писъци, докато се опитваше да напъха Аги в сандъка с багажа. Сред пороя от протести се чуваха грубите й ругатни, които обаче изведнъж секнаха, щом един куршум рикошира в голям крайпътен камък.
Лорд Сакстън погледна жена си и помоли за извинение.
— Мадам, съжалявам, ако ви причинявам неудобство, но ще трябва да се преместите на предната седалка.
Ирайн бързо изпълни молбата му, а Танър пришпори конете, докато Бънди даде няколко изстрела от покрива на каретата. Щом Ирайн се премести отпред, лорд Сакстън повдигна тапицираната седалка. За нейно учудване погледът й попадна на скривалище, където бяха подредени грижливо около дузина пушки. До тях имаше дървено сандъче с барут в малки кесийки. Мъжът й взе една кремъклийка в ръка и освободи няколко резета над задната седалка, които крепяха малка дъсчица, прикриваща отвор. Освободи спусъка, провери барута и след това седна на предната седалка, така че друсането на каретата едва-едва го поклащаше. Измина един дълъг миг, в който той изчакваше, след това притисна пушката към рамото си. Изглежда, беше се прицелил точно, защото облак дим, придружен със стон, изпълни вътрешността на каретата. Ирайн скочи от мястото си при оглушителната експлозия и миг след това видя как един от разбойниците пада от коня си като парцалена кукла. Лорд Сакстън остави кремъклийката настрани и посегна към нова пушка. Тя бе готова и преди Ирайн да успее да се стегне, в каретата отново проехтя оглушителен трясък. Разбойниците пак претърпяха загуба — втори ездач политна в прахта.
Докато посягаше към следващата пушка, лорд Сакстън бързо се огледа за Ирайн и изкрещя:
— Мадам, стойте зад мен.
Прозорчето над седалката се отвори отново и Бънди викна:
— Почти стигнахме до мостчето, милорд.
Лорд Сакстън се замисли за момент, преди да отвърне с кимане:
— Добре! Тогава на отсрещната страна.
Без повече приказки малкото прозорче се захлопна. Лорд Сакстън притисна подмишница две кремъклийки, а с другата ръка посегна към резето на вратата.
— Дръжте се здраво, любов моя — обърна се той спокойно към Ирайн.
През задния отвор тя можа да види как един ездач, по-смел и по-бърз от другите, пришпорва коня си и изпреварва вече с цяла дължина по-предпазливите си другари. Той бавно настигаше каретата, но тя изведнъж се наклони настрани, направи рязък завой, така че той за известно време изчезна от полезрението им. Ирайн положи големи усилия да запази равновесие при това диво клатушкане, когато един непрестанен, глух тропот достигна до вече полуоглушелите й уши. Тя забеляза, че минават по тясно мостче с нисък парапет.
Трополенето престана и каретата отново се заклати и заскърца, докато кочияшът не натисна спирачката и не дръпна юздите, за да спре впряга. Още преди каретата да намали ход, лорд Сакстън рязко отвори вратата, скочи, залитна и накрая спря в средата на пътя. Подпирайки се на коляно, той остави настрана една от кремъклийките и прегледа спокойно барута на другата, след което я долепи до рамото си. Той зачака във внезапно настаналата тишина, а от далечината се приближаваше тропотът на конски копита.
Ездачът се показа иззад завоя и лорд Сакстън изчака копитата на коня да стъпят на мостчето. В този миг той вдигна пушката към рамото си, прицели се и стреля. Бе улучил коня право в гърдите, предните му крака се огънаха. Той падна напред в прахта, преобърна се и изхвърли ездача си, който описа широка дъга във въздуха. Мъжът падна и извика от болка, после се претърколи няколко пъти но мостчето, а умиращият му кон пририта с крака в прахта.
Разбойникът с мъка се изправи и поклати замаяно глава. Нужно му беше известно време, преди да успее да се обърне и да извика предупредително. Останалата част от бандата обаче нахлуваше по тясното мостче. Изхвърленият ездач направи непохватен скок към перилата, за да избегне сблъсъка с напиращите конници, но миг след това политна с главата надолу в леденостудената вода на реката. Последното нещо, което видяха от него, беше опитът му да се задържи с всички сили на повърхността, но тежките дрехи го дърпаха надолу, а бързеят започна да го влачи из плоското речно корито.