Другите и не помислиха да го спасяват. Първият от тях се блъсна в умиращия кон, а останалите неизбежно връхлетяха върху му един по един. Последният ездач едва успя да избегне купчината тела, но конят му премина през бодливи храсти. Животното се изправи на задните си крака, защото тръните го дращеха, и ездачът политна във въздуха, преди да изчезне с разперени ръце в храстите, от които миг след това се понесе жален рев.
С доволна усмивка лорд Сакстън се изправи отново на крака и изпразни втората пушка във въздуха. Сега вече разбойниците изгубиха и сетните остатъци от смелостта си и удвоиха усилията си да се измъкнат от мостчето.
Висок, дрезгав смях се чу откъм покрива на каретата и Бънди извика въодушевено:
— Успяхте, милорд! Подредихте ги всичките! Никой няма такова точно око като вас, милорд! — И слугата се разхълца от смях.
— Там горе всичко ли е наред?
— Да, с изключение на Аги, която ругае заради смачканата си шапка.
Лорд Сакстън отново се засмя доволно. Повлякъл куция си крак, той се върна при каретата, остави оръжията и погледна към младата си жена.
— А вие, мадам? Добре ли сте?
Ирайн се усмихна.
— На вас трябва да благодаря, милорд, че ми няма нищо.
Лорд Сакстън се намести във вътрешността на каретата и затвори вратата след себе си. Когато седна, почука по предната стена и колата потегли с клатушкане. Ирайн го наблюдаваше, докато той зареждаше наново четирите пушки, после ги върна обратно на мястото им и затвори тапицираната седалка. Той усещаше през цялото време погледа на жена си, обърна се и я погледна на свой ред.
— Така ли трябва да гледате един недъгав мъж, мадам? — В тихия му глас прозвуча неловък опит да се пошегува.
— Вие ме изненадвате, милорд. — Ирайн поклати глава с бързо, озадачено движение. — Изглежда, не се чувствате много уютно на този свят, но затова пък великолепно се справяте с трудностите. Струва ми се, че в това отношение сте с няколко крачки пред останалите въпреки недъга ви.
— Приемам тези думи като комплимент, любима.
Ирайн продължи да любопитства и въпросително подхвърли:
— Изключително ловко се справяте с оръжията.
— Резултат на много упражнения, скъпа Ирайн.
— Сигурно сте чували за Кристофър Сатън и неговата прехвалена ловкост при дуелите. Мислите ли, че бихте могли да го победите?
Отговорът на съпруга й беше предшестван от подигравателен смях.
— Такъв дуел сигурно би се оказал изключително интересен, дори и за мен. Но не искам да предизвиквам съдбата, скъпа моя, като се отдавам на мисли от този род.
— В никакъв случай не бих желала да ви подтиквам към подобни неща, милорд — извини се Ирайн, — просто исках да разбера какво мислите за мъж с неговата ловкост.
— Бих предпочел да е на моя страна, ако можех да избирам. Не е много разумно без нужда да настройваш срещу себе си някой, който умее да борави добре с оръжие.
— Баща ми и брат ми — каза провлачено тя — за глупаци ли ги смятате?
— Баща ви? Трудно ми е да преценя. — Той леко се засмя и изтупа прахта от бричовете си. — Сигурен съм, че и аз самият бих се държал като глупак, преди да ви оставя да си отидете. — Той замълча и се вгледа замислено в жена си, която седеше изправена, със сведен поглед, защото се мъчеше да не се изчерви. — А брат ви? Той не можа да прецени добре шансовете си и се хвърли презглава по грешен път. Може би това се дължи на високомерието на младостта, но той сам е виновен за нещастието си.
— Вие сте откровен и честен, милорд — каза Ирайн, все още отбягвайки настойчивия му поглед. — Не мога да ви упреквам.
— И понеже ме смятате за толкова честен, скъпа моя, разрешете ми да кажа още нещо: аз не съм мъж, който се дуелира лекомислено, но и никога не съм отстъпвал пред опасността. Ако с това можех да спечеля любовта ви, бих предизвикал всеки, който ми се изпечи на пътя.
Това обяснение завари Ирайн напълно неподготвена. Когато беше произнесла при венчавката своето „да“, тя го бе казала с горчивина и с нежелание. Първата седмица от брачния й живот не беше променила неотстъпчивото й държание. Но и сега тя все още се намираше пред неразрешима дилема.
Ирайн извърна глава и се загледа с празен поглед през прозореца, без да може да намери подходящ отговор. Лорд Сакстън плъзна поглед по фино очертания й профил, после надолу по закръглените форми на гърдите й, които се подаваха от полуразтворената пелерина. Очите му се спряха на това приятно място за миг, преди да се спуснат към ръцете, целомъдрено облечени в ръкавици, които Ирайн бе скръстила в скута си.