— Искате ли да спрем в Маубъри, за да посетите семейството си? — попита той след известно мълчание.
— Нямам какво да им кажа, милорд — промълви тя. — Бих предпочела да продължим за Сакстън Хол.
Лорд Сакстън се облегна на дръжката на бастуна си и се замисли над отговора й. Дори да се страхуваше от скорошното връщане в Сакстън Хол, предугаждайки намеренията му, тя все пак не пожела да отложи пристигането им у дома с посещение при роднините си.
Слънцето клонеше към залез и потапяше лицето и гърдите й в мека златна светлина. Ирайн знаеше, че той я наблюдава. Усещаше страстта в погледа му много по-силно, отколкото слънчевата топлина. След известно време, когато светлината почти изчезна, сумракът й донесе облекчение и защита от неизменния му интерес към нея. Но дори и тогава от лорда се разнасяше едно странно излъчване. Тя се почуди дали в него нямаше нещо свръхестествено, дали очите му не проникват през непрогледната тъмнина и дали някога ще изчезне парализиращият страх, който изпитваше в негово присъствие.
Когато се събуди на следващата сутрин, Ирайн узна, че лорд Сакстън вече е напуснал замъка и е оставил съобщение, че ще се върне след няколко дни. Тя прие отсъствието му с известно облекчение, макар дълбоко в себе си да изпитваше и друго чувство. Залови се за работа, за да докаже, че може да се справи поне със задълженията на господарка на дома, ако не с тези на съпруга. Домашната прислуга беше на разположение и тя нареди да мебелират някои от помещенията, а други да подредят и почистят. Това бяха хубави стаи, за които обаче от дълго време никой не се беше грижил.
Макар че много от селяните плащаха данъците си в натура, все пак някои подправки и редки храни трябваше да се купуват. Освен това кухненските запаси се бяха поизчерпали. Ирайн даде на Пейн цял списък с продукти, които трябваше да купи от пазара.
Ирайн искаше да се запознае със селяните и нареди на Танър да впрегне колата. Натоварена с билки, различни видове чай и лековити балсами, тя започна една обиколка из селата заедно с Теси. Искаше сама да види дали би могла да помогне по някакъв начин. Срещна много дружелюбни хора, които я поздравяваха с добре дошла и чиито сияещи лица и радостен смях бяха явно доказателство, че са благодарни на лорд Сакстън за завръщането му въпреки ужасяващата му външност. Ирайн с почуда отбеляза горещата им привързаност към неговото семейство, а не й убягна и това, че устните им изтъняват, когато се спомене името на лорд Талбот. Последните години не бяха лесни за тях, но след като законният господар бе встъпил отново във владение на земите си, упованието им в бъдещето беше много по-силно.
След завръщането си в замъка Ирайн откри у себе си нов кълн на уважение към своя съпруг. По време на кратките си посещения тя бе разбрала, че той вече се е опитал да облекчи, доколкото може, мизерията им. Беше отменил някои тежки данъци, наложени от лорд Талбот, а вместо тях бе издал нови, справедливи разпоредби, които позволяваха на хората да живеят добре.
Беше докарал два бика и дузина кочове от Шотландия, за да положи с тях основите на едно по-производително и доходно животновъдство. Тя скоро разбра, че има основателни причини селяните да се радват толкова много на завръщането на съпруга й.
ГЛАВА ДЕСЕТА
На вратата на кметската къща се чу оглушително хлопане, а отвътре отговориха с гневна ругатня. Разнесе се силно трополене, а после вратата внезапно се отвори и се показа раздърпаният и разчорлен Фарел. Младежът гледаше надолу и очевидно не беше в най-добро настроение. Лицето му беше пепелявосиво, а под очите си имаше големи торбички. Когато погледна нагоре, той занемя от изненада, виждайки облечения в черно мъж, и като че ли в миг дойде на себе си.
— Искам да обсъдя нещо с кмета — съобщи рязко лорд Сакстън. — Той вкъщи ли е?
Фарел кимна сънливо. Отдръпна се от вратата и я отвори по-широко, за да пропусне в дома си ужасяващата фигура. Фарел забеляза отворената чакаща карета и колебливо махна към кочияша.
— Може би вашият човек ще иска да влезе в кухнята и да се постопли на огъня? Отвратителен ден е днес, не е да се седи навън.
— Няма да се бавя дълго тук — отвърна лорд Сакстън. — А както изглежда, Бънди предпочита да остане на чист въздух.
— Ще повикам баща си — каза младият мъж и тръгна. — Той тъкмо се опитва да сготви нещо за ядене.
— Да сготви или да изгори — рече сухо лорд Сакстън, подушил миризмата на препържена мазнина и забелязал кафявия дим, който се носеше из къщата.
Фарел погледна навъсено към кухнята.