— Е… милорд… — започна Ейвъри, кашляйки силно. — Питам се вие като съпруг на моята дъщеря и изобщо… дали не бихте могли да отделите някой и друг фунт за нейното семейство. В последно време късметът ни, на сина ми и моят, нещо не беше много добър, та хич не успяваме да свъртим някоя пара, която да наречем своя. Освен туй трябваше да продадем и стария Сократ… пък и вие впрочем нали казахте… че сте щели да платите и повече…
— Вашата дъщеря има на разположение достатъчно джобни пари. — Тонът на негова светлост беше доста остър. — Ако тя желае да ви подпомогне, може да го направи. От мен няма да получите нищо без нейно съгласие.
— Вие позволявате на една жена да се разполага е парите ви? — избухна изненадано Ейвъри.
— Нейното семейство си е нейна работа — отговори грубо лорд Сакстън.
— Откакто я продадох, тя ми е много обидена.
— Това, господин кмете, си е ваш проблем, не мой.
По-малко от час след като лорд Сакстън беше отпътувал с каретата си на изток към Йорк, по южния път откъм Уиркинтън пристигна, уморен и напълно изтощен от пътуването, Кристофър Сатън. Той отведе своя изнемощял кон в обора зад странноприемницата и заповяда на момчето да се погрижи много старателно за животното. За награда му подхвърли монета от два пенса.
Кристофър тъкмо беше излязъл от обора, когато някой го дръпна за ръкава и привлече вниманието му. Той погледна встрани и видя беззъбия Бен, който го гледаше с широка усмивка на зачервеното си лице.
— Не съм ви виждал повече от седмица, господине — измърмори старият морски вълк. — Дъртият Бен вече си беше помислил, че сте пукнали. Много ли работа имахте?
— Трябваше да нагледам кораба си в Уиркинтън. — Кристофър не се спря, нито пък забави крачка. — Само добрите умират рано, Бен. Ние с теб още много пъти ще видим изгрева на слънцето.
Те продължиха да вървят по късия коридор, който отвеждаше в кръчмата, и се настаниха на маса до прозореца. Очите на Моли светнаха, щом разпозна новия гост. Тя свлече блузката от раменете си и я плъзна надолу към гърдите, а когато Кристофър поръча две кани бира, тя му хвърли кокетна усмивка. След няколко секунди се върна обратно и остави питиетата на масата.
— Вече си мислех, че сте напуснали завинаги стария Маубъри, господине — каза тя с глезен, сладникав глас и хвана с две ръце ръба на масата. После се наведе напред и му позволи лично да се запознае с напращелите й гърди. — Щях да бъда много натъжена, ако не бяхте се върнали.
Кристофър погледна нагоре към огромното деколте, което откриваше едрите зърна на гърдите й. Той се облегна на стола и хвърли няколко монети на масата.
— Само за бирата, Моли. Това е всичко.
Тя се изправи ядосано и се отдалечи. Нямаше представа с какви фусти се забавлява той, но беше ясно, че която и да е дамата му, тя подронваше неговия мъжки авторитет. Иначе как да си обясни човек, че един толкова красив мъж, и то в разцвета на силите си, може да отхвърли такова великодушно и недвусмислено предложение.
Езикът на Бен се плъзна по устните, когато вдигна чашата с бира.
— Господине, вие се отнасяте с мене като родна майчица. Бог да ви благослови. — Той отпи една голяма глътка и остави обратно чашата. С въздишка на наслада избърса устата си с опакото на ръкава. — Та така значи! Нямаше ви тук и пропуснахте всичко, което се случи при нас.
— Случи ли се нещо? — Кристофър сръбна с наслада от бирата, наблюдавайки придружителя си със спокойно очакване.
— Да, господине! — Бен се радваше за възможността да докладва всичко на своя благодетел. — След като лорд Сакстън се ожени за дъщерята на кмета, станаха сума неща. Вчера една банда разбойници ги нападнала.
Кристофър смръщи вежди и попита:
— Има ли някой ранен?
— О, госпожата естествено била заедно с него, това е ясно. — Бен се изкиска и навеждайки се към Кристофър, продължи: — Но вие не се притеснявайте за нея, тя само се е поизплашила от крадците. Негова светлост лордът пратил няколко от тях на небето, а останалите си плюли на петите и побягнали. — Гласът на Бен се сниши и той дрезгаво зашепна. — Туй означава, че никой не може да му избяга.
Кристофър все още обмисляше последните новини, когато мислите му бяха прекъснати от тропот на копита. Бен стана, погледна през предния прозорец и бързо се върна обратно.
— Аз ще… ех… ще се видим по-късно, сър.
Той гаврътна припряно остатъка от бирата и се скри в мрака на задното помещение. Примъкна един стол до стената и едва седнал, веднага се престори на заспал.
Малко след това вратата се отвори и Тими Сиърс се втурна с трополене в кръчмата. Непосредствено след него влезе Хагарт, който доволно огледа помещението и без малко не се строполи, когато видя Кристофър, седнал на масата до прозореца. Той хвана Тими за ръкава и започна да жестикулира с ръце, тъй като явно изпитваше затруднение да намери подходящите думи. Приятелят му се обърна да разбере коя е причината за неговата възбуда и рижите му вежди веднага хвръкнаха нагоре.