— Ранен съм — обясни Тими и бързо разтвори палтото си, за да покаже, че едната му ръка е омотана в превръзка и виси на врата.
— Виждам — отвърна спокойно Кристофър и продължи да оглежда мъжа срещу себе си. Вълненото палто на Тими, възкъсо на дължина и в ръкавите, се беше опънало върху широките му рамене. Дрехите му бяха измачкани, като че ли ги беше облякъл влажни след пране, а обувките му изглеждаха мокри и върховете им се бяха извили нагоре.
Моли, изпълнена с любопитство, си проправи път към него.
— Как си, Тими, съкровище мое? Изглеждаш така, сякаш те е прегазило цяло стадо свине.
— То… почти, Моли. — Той я прегърна със здравата си ръка и промърмори полугласно: — Тези проклети идиоти… — След това се изкашля гръмко и каза така, че всички да чуят: — Не! Моята пощуряла стара кранта се подхлъзна на едно заледено място и ме стовари на земята.
Хвърляйки нервен поглед към онзи янки, Хагарт се примъкна до бара и промърмори:
— Бих искал да видя как е станало.
Тими се вторачи в придружителя си, но веднага след това забрави за него и вдигна превързаната си ръка.
— Не е счупена, а само навехната. Да, ама конят ми стъпи върху нея и трябваше да му тегля куршума.
— Само заради това? — Моли невинно погледна към него.
— Искам да кажа, че той си счупи крака и аз трябваше да го застрелям от милост.
— А как дойде, щом си убил коня?
— Взех си друг — изпъчи се Тими. — По-добър от старата кранта.
— Ха, ловя се на бас, че си го откраднал! — засмя се Моли — От кого го задигна този път?
Лицето на Тими се помрачи и той погледна свирепо към нея.
— Ако си мислиш, че съм тръгнал да крада… Я виж тук! — Той бръкна с два пръста в джоба на жилетката си. — Донесъл съм ти нещо.
Той вдигна високо чифт златни обици и ги размаха пред очите й, които изведнъж станаха още по-големи и придобиха нежен блясък. Моли внезапно изгуби всякакво желание да се шегува с него, дори и Кристофър Сатън за момент изчезна от мислите й.
— О, Тими, ти си толкова добър към мен! Винаги ми носиш подаръци и ми оказваш внимание. — Тя взе от ръката му едната обица и я сложи до ухото си. — Искаш ли да се качиш горе с мен? — Тя кимна с глава към стълбата. — И… ъъъ… да видиш как ми стоят?
— Не знам — отвърна Тими равнодушно. — Къде искаш да ги носиш тези неща?
— Защо? В моята стая, разбира се. — Моли го изгледа учудено и сбърчи чело. След това го потупа леко по нараненото рамо и той издаде болезнен вик. — Ах, Тими! Ти винаги ми доставяш удоволствие! А сега ела!
Моли вдигна полите си и припна по стъпалата. Тими не се нуждаеше от друга покана, за да я последва.
Нощта беше тъмна и Тими Сиърс не можеше да намери покой. Животът му в последно време не беше особено щастлив. Биеха го и го раняваха — кога по-рано беше търпял такова нещо? Бяха го унижили пред приятелите му. И като че ли всичко това не беше достатъчно, ами и жена му започна да му създава неприятности. Някой от тайфата, може би този безмозъчен Хагарт, й беше казал, че Тими е участвал в търга. А жена му с пресметливия си ум беше решила, че той явно има много пари. И какво беше последвало? Един дълъг списък с почти хиляда неща, от които имаха нужда: нови керемиди за покрива, нови прибори за храна, нови столове, които да заменят добрата стара пейка, която толкова години им беше служила, един топ плат, конци за шиене, игли, нов казан за огнището, тъй като старият беше опасно изтънял на дъното… и така нататък, и така нататък…
Тими седна на леглото и прекара пръсти през сплъстената си коса. Какво си мислеше тази жена, кой беше той, че да й осигури такъв луксозен живот… като някой си… Кристофър Сатън! Името се надигна в съзнанието му като вълна и го разгневи до дъното на душата му.
— Само интригантства и създава недоволство сред хората от Маубъри — измърмори той. — Да напада младежите, да обвинява самия кмет в измама и най-накрая да му измъкне под носа парите от продажбата на момичето! А на Ейвъри не му остана нищо друго, освен да се напие хубавичко!
Сиърс се усмихна под мустак и изпълнен със завист, просъска през зъби:
— Как успя да направи всичко това този янки? Откакто пристигна тук, стана толкова важен, като че ли е лорд Талбот или пък оня надменен Сакстън…