Тими издаде напред брада и сбърчи чело, което показваше, че е налегнат от много важни мисли: „Не, това беше съвсем друга история.“ Той потърка ръката си, когато отново се появи болезненият спомен за падането в леденостудената вода. Почти беше успял с един замах да ликвидира всички слухове за съществуването на духа на онзи човек, а ето че планът му се провали. Сега търсеше отмъщение.
— Така или иначе той ще ми плати!
Тими стана внимателно от леглото, за да не събуди жена си. В последно време тя се беше показала като любяща съпруга и тази прекалена любвеобилност му беше вече омръзнала. А освен това наскоро й беше паднал още един зъб и той не можеше да свикне с усмивката й.
Стомахът му се обаждаше шумно, когато мазното зеле от вечерята бълбукаше в него. Той предпазливо отвори задната врата и се запъти към тоалетната, като внимаваше къде стъпва. Кучетата му имаха навика да разхвърлят отпадъци из цялата къща и Тими не искаше да настъпи нещо гадно.
Клозетът не беше на голямо разстояние от къщата, за да се стига бързо до него, но все пак беше достатъчно отдалечен, за да не мирише. Той намери безпрепятствено пътя и отвори скърцащата врата. Настани се удобно вътре и потъна в замечтано, полубудно съзерцание. Обаче нещо се раздвижи отвън и той наостри уши. Като че ли някакъв кон тропаше нетърпеливо с копита. Тими стана, наведе се напред, отвори вратата и се заозърта на всички страни.
Отначало нощта беше непрогледно тъмна. След това се появи лек ветрец и между плуващите облаци се прокрадна лъч лунна светлина, който освети двора. Сиърс едва си пое дъх и без малко не изкрещя от страх: в сребристите отблясъци на луната се виждаше един огромен черен кон, от чиито очи като че ли хвърчаха бели пламъци. Върху гърба си той носеше някакво създание е огромни, прилични на сенки криле, излизащи от раменете му, което сякаш искаше да се откъсне от коня и да полети във въздуха.
Дрезгав вик се изтръгна от гърлото на Тими и той се скри обратно в клозета. Кракът му докосна седалката и без да се бави, събрал сили като за трима мъже, той връхлетя срещу тънките дъски, от които се състоеше задната стена на тоалетната. Щом докосна земята, той панически се затича към един гъст трънак.
Зад гърба му прозвуча гръмогласен страховит кикот и той хукна с удвоени сили. Не се спря дори когато се вмъкна в храсталака, и не забеляза, че тръните бяха изпокъсали дрехите му и го бяха издрали целия.
По-късно той тържествено се закле, че е чул непосредствено зад себе си тропота от копитата на призрачния ездач. Жена му се засмя и потвърди с кимване на глава, че се е прибрал у дома в четири часа сутринта. Приятелите му от кръчмата „При глигана“, които познаваха склонността му да преувеличава, прикриваха смеха си в чашите, след което със сериозни лица на всеослушание заявяваха, че смелостта му била учудваща, като се има предвид появилото се насреща му крилато чудовище.
Лорд Сакстън отсъстваше вече четири дни и макар че Ирайн беше изцяло заета с новите си задължения като господарка на замъка, постепенно почувства, че започва да й доскучава зад каменните стени. Тя се сети, че мъжът й беше наредил да отделят за нея един кон. Като си спомни това, веднага облече костюма си за езда и слезе долу, за да даде нареждания на Кийтс.
Откакто беше пристигнала в Сакстън Хол, тя още не беше ходила в обора, макар че идеята за бягство й беше минавала през главата. Питаше се обаче докъде би могла да стигне с някой от конете на мъжа си. Страхът, който я обземаше при мисълта за последствията и за невъобразимия му гняв, я караше да се прости с тази често спохождаща я мечта. Единственото място, където се надяваше, че ще намери сигурност, беше при Кристофър Сатън, но гордостта й не би позволила той да се наслаждава на такава победа. Ако наистина изпитваше нещо към нея, най-малкото щеше да се противопостави по някакъв начин на срамния търг. Вместо това той с най-голямо удоволствие си прибра парите от дълга и не се възпротиви срещу факта, че я продадоха на друг мъж. При последната им среща той не беше оставил у нея впечатлението, че държи тя да бъде свободна. Ако сега отидеше в дома му, готова да му даде всичко, това щеше да го направи само още по-високомерен. Ирайн ни най-малко не се съмняваше, че връзката с него би била за нея вълнуващо и лудо приключение, но също така беше сигурна, че за него това ще е само поредният мимолетен роман. Веднага щом се появи друга жена, която да му хареса повече, той щеше да сложи край на всичко. По-добре беше да си спести това унижение и да не се влюбва безнадеждно в него.
Когато влезе в обора, Ирайн видя едно около петнадесетгодишно момче, на ръст колкото нея, да чисти вътре. То се изправи, щом чу, че вратата изскърца. Ококори очи и мигом дотича, свали си шапката и застана пред нея. После наведе няколко пъти главата си надолу, правейки по всяка вероятност нескопосан опит за поклон. Любезната гримаса върху лицето му я накара да се засмее.