Мечът изхвръкна със свистене от ножницата, след което студената стомана заблестя на лунната светлина, а смъртта тъй леко се плъзна от коня, сякаш това бе игра на сенки в тъмната гора.
— Какво искаш? — изръмжа Тими. — Нищо не съм ти направил!
— На мене не, но на другите, Тими. Ти убиваше и ограбваше най-добрите хора и сега ще си платиш всички сметки.
— Кой си ти? Кой си ти?
— Спомняш ли си как подпали господарската къща, Тими? Спомняш ли си мъжа, когото гледаше как гори?
— Невъзможно е да сте този мъж! — Ужасен и невярващ, Тими разтърси глава. — Той е мъртъв! Мъртъв е! Повярвайте ми! Аз лично го видях как умира! Той изгоря! Той крещеше, когато падна в пламъците! А има и други, които видяха това!
— И кои са тези хора, Тими, които могат да потвърдят, че са ме видели? Не стоя ли аз сега пред тебе и не ти ли казвам, че ти извърши пъкленото дело?
— Само дух би могъл да се спаси от пламъците!
— Сега ти го виждаш, Тими! Твърде късно е!
— Милостиви Боже, вие сте неговият дух! Дори и гласът ви звучи като неговия.
— Аз дойдох, Тими, да те взема при мен в ада!
— Не е честно, ако ще бъда само аз! Мога да ви назова още дузина, че и повече, които бяха с мен!
— Много добре, точно това искам да чуя сега от теб, преди да наточа меча си в твоята брадва.
Тими се наведе, хлипайки, докато мечът, който той нито можеше да пресрещне, нито да спре с тежката си брадва, свистеше около него и от време на време го докосваше.
— Е, разказвай, Тими, докато не е станало твърде късно. Не разполагаш с много време на тази земя.
Смъртта вече го заобикаляше и на него му се струваше, че го обгръща с черния си плащ и че нощта е изпълнена с нейния ехиден смях. Въпреки студения нощен въздух Тими сякаш усещаше горещите пламъци, които щяха да го пекат в ада. Той падна на колене, захленчи и взе да моли за живота си. После бързо заразказва всичко, за което си спомняше и за което досега не беше имал смелост да си признае.
Нежно ухание на рози изпълни стаята, когато парата, вдигаща се от горещата парфюмирана баня, се разнесе във въздуха. Водата беше топла и подейства добре на схванатите мускули на Ирайн. Тя се протегна във ваната и облегна глава на ръба, изцеждайки водата от гъбата върху раменете си, които Тими Сиърс беше наранил грубо.
Мислите й се върнаха към мига, в който тя влезе вкъщи и завари съпруга си в тревожно очакване пред камината. Когато я чу да се приближава, той се обърна и произнесе името й. Думите обаче се спряха в гърлото му, когато съзря разкъсания й костюм за езда. Бънди вървеше на две крачки след нея и отговаряше на въпросите, докато Ирайн наблюдаваше как облечените в кожа ръце на лорда се свиваха в здрави юмруци. Преди да се обърне към нея, той процеди груба ругатня по адрес на Тими Сиърс и се закле да си разчисти сметките с него. Ирайн беше готова да чуе всички възможни упреци за непредпазливостта си. За най-голяма изненада обаче нищо подобно не последва. Вместо това лорд Сакстън показа истинска загриженост и я накара да седне, наливайки й глътка бренди. Когато тя отпи от сгряващото питие, той застана до нея и започна тихо да й говори разни незначителни неща, докато тя постепенно се отпусна от напрежението. По-късно той се отби отново в стаята й, но само за да й пожелае лека нощ и да обещае, че ще дойде да я види на другия ден.
Сега, излетната във ваната, Ирайн чу с известно смущение, че вратата се отвори, но после разпозна бързите крачки на Теси. Тя се успокои, благодарна, че все още не е дошъл часът за неговото посещение. Стъпките почти не се долавяха, защото момичето вървеше по килима, чу се обаче скърцането на двукрилата врата. Теси донесе няколко чисти, ухаещи ленени кърпи и ги остави до ваната. После извади от шкафа леко парфюмирано тоалетно масло.
Ирайн се подчини на акуратността на Теси и излезе от ваната. Момичето веднага дойде и се залови да подсушава тялото й, като го изтриваше внимателно с фините ленени кърпи, След това Теси втри в кожата й уханно масло и започна да масажира гърба й с леката си ръка, а Ирайн повдигна разпуснатите си къдрици, за да ги предпази от маслото. Бялото й тяло, порозовяло от банята, блестеше в нежната светлина на утринното слънце, а съвършенството на стройните й крака и на пълните й, зрели гърди се разкриваше пред очите на този, който я наблюдаваше.
Внезапно Теси се сепна и когато Ирайн се обърна, за да узнае причината за нейната уплаха, забеляза тъмния силует на мъжа си, изпълващ отвора между кадифените завеси. Неговото неочаквано появяване винаги я смущаваше и сега сърцето й отново заби по-силно.