— Всички се натискат да стават чиновници, за да разпределят бюджетни или европейски пари. Будалите, дето останаха да опъват каиша в реалния бизнес, са готови да „връщат“ немислими комисиони за държавни поръчки. И какво — бачкат на минимални печалби. Тотално сбъркана държава.
— Чак новото поколение ще има дързостта да работи на свой риск, но ще са необходими едно десетина години. А ние не можем да чакаме. Както и да е, мисля, че от този разговор ще има полза. Благодаря ти за откровеността. Нека и двамата обмислим добре и да не прибързваме.
Старият се изправи и извади от шкафа две изящни чашки за чай.
— Истински, нищо общо с костния „китайски“ порцелан на англичаните. Но чаят ще е мое производство. Знаеш — човек е добре да ползва билки, расли в собствения му заден двор. Образно казано. Въпреки че „чай“ е само това, което се прави от листа на Camellia sinensis.
— Лека като перце — възхитих се. Завъртях чашата в ръка и огледах рисунката. — Фениксът символизира конфуцианските добродетели, от теб съм го чувал.
— Според китайската митология — става дума за две хиляди и шестстотин години преди новата ера — първоначално това са били две птици — мъжка и женска. Женската — Huang — е символизирала луната, а мъжката — Feng — слънцето. Впоследствие боговете ги превръщат в едно същество — FengHuang, което става символ на единството на ин и ян, на красотата, мира и любовта. Помня всичките ни разговори. Но тогава ставаше въпрос за ритуално бизнес самоубийство.
Сякаш ме удари през лицето. В разговорите със Стария трябва да си нащрек.
— Китайците — присвих очи — имат поговорка: „Ако се спъваш по пътя, това не е пътят, който боговете са избрали за теб“.
— Да не забравя да те помоля за една услуга — гласът на Стария прозвуча умолително. — Ще ни помогнеш ли за Шопов?
— Кой Шопов? — бях искрено учуден от рязката промяна в разговора. — За какво става въпрос?
— За депутата Шопов. Биляна и Ивета се ангажираха със случая.
— По делото за катастрофата?! Господи! Медиите ще ги разкъсат!
— Ние само помагаме на официалната му защита.
— Това е безумие. Не ми го побира главата. Как въобще са се съгласили?!
— Не е така както изглежда на пръв поглед. Ще ти обясня какво имам предвид. Дори да отхвърлим версията на Шопов и да приемем, че той е виновен — карал е с висока скорост и се е заплеснал. Просто миг невнимание. Би могло да се случи на всеки — на теб, на мен, на Ивета.
— А каква е неговата версия? Не съм запознат в подробности със случая.
— Твърди, че е минал в насрещното, за да избегне претичало през пътя дете. Но да кажем, че е виновен. Кой печели от осъждането на Шопов? До момента не е имал сериозни нарушения, за в бъдеще пък — абсурд. Това ще му е обеца на ухото.
— А жертвите? Май семейство…
— Да. Семейство от някакво шуменско село. За съжаление, трима — баща, майка и момче на шест — са останали на място. По-малкото се е отървало с леки контузии. Ужасна трагедия. Но Шопов се е разбрал с роднините да не предявяват граждански иск — той поема несравнимо по-сериозни ангажименти, отколкото съдът би присъдил. Остава държавното обвинение. Ще бъда откровен с теб — постигнали сме споразумение с прокурора и съдията, има само един проблем — тройна експертиза, поискана от обвинението на предишния етап. Ивета счита, че ти можеш да помогнеш.
— Така ли? Аз?!
— Да, синът на най-важния от експертите има просрочен ипотечен заем към една от банките, с които работим. Трябва да говориш с партньорите ни там да го направят изискуем и да ни го прехвърлят. А после да обработиш сина, а той — баща си.
— Това ли искате от мен? Да изнудвам сина, та да склони бащата — съдебен експерт — към лъжесвидетелстване?!
— Не изнудваш никого, а даваш възможност на сина да се отърве от ипотеката — Шопов ще плати сумата за погасяване. Бащата — професор — едва ли ще остави единствения си син да загуби жилището си, при положение че има две малки внучета.
Кръвта нахлу в главата ми — усещах я да пулсира в ушите и слепоочията ми.
— Мога да си представя — казах — каква помия ще се излее, ако журналистите надушат, че основателките на фондация „Да спрем убийците на пътя!“ защитават Шопов! Но не искам да си представям реакцията на хората, когато разберат за похватите на защитата.
— Шансовете да се случи са пренебрежимо малки. А плюсовете — сериозни и сто процента сигурни. — Стария спря с жест опита ми да възразя. — Нека довърша. Шопов обеща да финансира фондацията и освен това гарантира, че ще направи Биляна експерт към законодателната комисия в Народното събрание. Самият той ще лобира за измененията във всички закони, които счетем за нужно да бъдат направени.