— Първата любов невинаги е магия, маме, но при първата любов винаги си омагьосан.
В един такъв момент („Не, моля те, моля те!“), след като изтича до работното си място и седна на въртящия се стол, тя видя един от пиколата, проснат върху мокета. Изпищя, Светломир дотича, „пиян е на куче“, каза и го отнесе. На сутринта шефката на хотела извика Ивета в офиса си. Зачервен дебелак броеше разнородна пачка пари, както сам каза — за стотен път. Вечерта оставил в сейфа си определена сума, а в момента липсвали няколко едри банкноти. На стената до рецепцията бяха монтирана метални чекмеджета със секретни ключалки, ползвани срещу заплащане от гостите. Нямаше начин някой да се доближи, без да бъде видян. Резервният комплект ключове се пазеше в сейф, затова беше загадка как са изчезнали парите, ако се приеме, че дебелакът не лъже или не греши.
Управителката възстанови сумата на госта, прибави за компенсация ваучер за разходка с яхта и го изпрати да успокои съпругата си. А след това я разпъна на кръст — „Искам да ме разбереш, моето момиче, но ако не се справим сами с този казус, ще трябва да повикам полиция. Това не е първият подобен случай“. Ивета отрече да е напускала поста си през нощта, може би веднъж, за да отиде до тоалетната, но фоайето било безлюдно. „Не се съмнявам в теб, но ако се окаже, че прикриваш някого, много ще ме разочароваш!“, натисна я шефката и в края на краищата тя призна за пиколото.
До час всички пикола бяха уволнени и настойчиво „помолени“ да напуснат комплекса, а виновникът — арестуван. Другите момчета си заминаха, но Светльо бе останал заради нея, нищо че му костваше един пердах и постоянния тормоз на полицаите. Намери си работа като сервитьор и до края на лятото Ивета изживя първата си истинска любов с прекрасни, но и плашещи моменти — оказа се, че любимият ѝ се друса и пласира наркотици.
— Първата любов, Голямата любов и Истинската любов. Първата, маме, разбива сърцето ти на милион парченца; Голямата го слепва частица по частица и му вдъхва смисъл; Истинската го изпълва с мъдрост. Всяка жена си въобразява, че ще изживее всичко е един мъж. Аз не можах, но за теб не е късно — Ивета все още бе изправена до открехнатия прозорец, в „безопасната“ зона, откъдето дъщеря ѝ чуваше думите, но не можеше да „чува“ мислите ѝ. Или поне адвокатката се надяваше да е така.
След края на лятото Светломир заряза филологията, ако въобще някога я бе учил, и последва Ивета в София. Настани се при нея в общежитието, което стана причина двете ѝ съквартирантки постоянно да мърморят, но той нямаше никакво намерение да се съобразява с когото и да било. Не се хващаше на работа, все търсеше нещо „по така“. Харчеха нейните спестявания, приоритетно за неговата дрога. Коката от морето бе заменена е много по-достъпния хероин и нейната романтична приказка бързо се превърна във филм на ужасите. От добрите ѝ намерения да го „върне към живота“ не остана и следа, когато парите свършиха и се заредиха скандалите. Цялата сграда кънтеше от крясъците му: „Отивай да се чукаш, курво, за какво си ми, ако не можеш да изкараш пари за една шибана доза!“.