— Момчета, защо не седнете на терасата?
— Патрон, добре сме си тук — бай Мехмед въртеше в ръце теслата. — Хапваме набързо и…
— Аз съм донесъл кебапчета от кръчмата, таратор ще ви направя…
— Патрон, ние свинско не ядем… Но ти благодарим.
— По дяволите, въобще не ми дойде наум. Чакай сега, саздърмата от какво месо се прави?
— Ако е домашна, може и да е агнешка. На магазина е телешка.
— Добре, значи… ей сега ще спретна обяда. Телешка саздърма с яйца и сирене. Таратор. Няма пресен копър, ще минем със сух. Хайде, местим се. Че току-виж ливне някой дъжд.
По небето нямаше и облаче.
След като се наобядваха, Радо обясни на бай Мехмед откъде да започнат с обшивката, та да не стои грозно по ъглите. Другите двама майстори слушаха внимателно и кимаха, само Ерденч гледаше встрани и мислеше за друго. Младо момче — не му е до дъски и пирони. Но пък пръв скокна, когато дърводелецът докара калибрования материал.
Стоил Стоев потупваше нервно с пръсти по плота: „Хайде, вдигни!“. С какво, по дяволите, се занимава в момента, та не чува мобилния?
„Ало…“
„Ало, ама не вдигаш.“
„Бяхме в басейна. Всичко е наред.“
„Как е нашият човек?“
„Нормално. Кефи се. Но не знае дума немски и за всичко трябва аз да се оправям.“
„Няма телефон, нали? Да няма изненади?“
„Няма, освен ако не си го е заврял в задника.
«Някой звънял ли е на този номер?»
«Да, няколко пъти един и същи немски телефон.»
«Ти пусна ли тази сутрин записа?»
«Да, шефе. Всичко е точно.»
«Добре. Не вдигай от този апарат на друг. Ако има нещо, звъни от твоя.»
«Да, спокойно. Знам.»
— Мама е тук!
Жената погали лицето на дъщеря си, изправи горната част на леглото и подпъхна допълнителна възглавница под главата ѝ.
— На мама хубавото дете! Как мина денят ти? Масажите? Ти обичаш масажи. Давид е много доволен от теб. Като ми звънне тати довечера, ще го зарадвам. Той толкова те обича! Тати е в командировка. Днес се обади, накара ме половин час да му обяснявам как си. Много те обича, повече от всичко на света. Като се прибере, първо при теб ще дойде, каза. Не знае точно кога се връща, такава му е работата. А иначе — Поли Генова стана четвърта на Евровизия, маме, а трябваше да стане първа. Чакай да ти прочета нещо интересно:
«Мъж, който се събужда след дванайсет години, прекарани в будна кома, казва, че е бил «наясно с всичко». Мартин Писториус е само на дванайсет години, когато се разболява сериозно и губи способността си да се движи, говори и да осъществява контакт с очи. Лекарите в родината му Южна Африка казват, че Мартин ще умре, но родителите му отказват да повярват, че това е възможно. Семейството храни, къпе, преоблича Мартин — дори използват аларма на всеки два часа през нощта, за да поддържат живота на сина си. Истината за неговата история е още по-шокираща, отколкото някой може да си представи. Той не може да се движи или да говори, но може да види и чуе всичко около себе си. «Суровата действителност ме изплаши. Осъзнах, че ще прекарам остатъка от живота си така — напълно сам» — казва Мартин, който сега е на трийсет и девет години, пред журналисти. Той си спомня ключови новинарски събития като това, че Нелсън Мандела е станал президент на Южна Африка през 1994 година и смъртта на принцеса Даяна през 1997 година. Трагично е, че Мартин също си спомня момента, когато майка му му казва: «Надявам се, че ще умреш». Майка му, Джоан Писториус, знае, че е ужасно да кажеш подобно нещо на сина си, но тя е искала той просто да се избави от мъките си. Един ден Мартин се събужда. По време на процедура с ароматерапевт той прави знак, с който показва, че слуша. Тогава Мартин е на двайсет и пет години. Ароматерапевтът иска да го изпратят за изследвания. Става ясно, че Мартин е наясно с това, което се случва, и започват рехабилитация. Невероятно, но Мартин вече е завършил университет и написва мемоари за живота си. Той вече е щастливо женен и живее в Англия със съпругата си.»
— Когато дойде да те види доктор Леви, ще говорим за ароматерапията, маме.
Радо продължи да работи дълго след като майсторите си тръгнаха. Някъде към десет изключи подвижната лампа и си каза, че все още го бива — ако се наложи да си изкарва хляба с двете си ръце, няма да остане гладен. Изкъпа се със студена вода и дояде каквото бе останало от обяда. Приготви се за лягане и извади ракията от камерата на хладилника. Жълта като зехтин и като зехтин мазно се хлъзгаше в гърлото. Алкохолът беше универсално лекарство срещу лоши сънища.
«Тези дни отново пиян водач без свидетелство за управление предизвика катастрофа, в която бяха ранени двама души. За пореден път. Днес ще си говорим за войната по пътищата и как може да се сложи край на безобразията, рушащи съдби и отнемащи човешки животи.» Кристина не гледаше телевизия, но приемаше това предаване като част от кафето в шест — тогава вървяха повторенията от предишните дни. Откакто живееше в старопрестолния град, вече десетина години, правеше сутрешната си йога на чардака на къщата. Зиме и лете, точно в пет, развиваше неопреновата постелка върху излъсканите дъски на пода, заемаше поза «лотос» и преди да започне с асаните, си представяше, че е птица и се рее над накацалите по склона покриви. Спускаше се стремглаво до сребристата лента на Янтра, а после се издигаше почти вертикално покрай стръмните скали, за да достигне висините над Трапезица.