— Идеята ми беше в двете бани — мъжката и женската — цветовете да се допълват като ин и ян — Радо я погледна с очакване.
— Едната ще е моята, а другата — за гости. Това е съвсем различна концепция.
— Различна не значи правилна. Защото…
— Мисля, че съм те наела да ръководиш ремонта на къщата ми, не на живота ми! — този път Кристина не се и опита да скрие раздразнението си. «Какво си позволява този?!»
— Ясно — каза Радо сухо. — Няма да се повтори. Ще сваля плочките от нишата внимателно, без да се счупят. Не съм монтирал бойлера, но ще скоча до Врабево за възвратна клапа и до довечера ще има топла вода. Ще взема и нещо за хапване на майсторите, суперът там бил супер — той се подсмихна. — Извинявай, имаш ли нещо против, че обядваме с работниците на терасата?
— Как може да питаш такива глупости? — възрази Кристина, но тонът ѝ беше коренно различен от този преди малко. «Ама и аз какви силни думи казах?!» — А за обяда не се притеснявай, нося продукти. Само хлябът може да не стигне.
— Обаче те не ядат свинско.
— И аз го избягвам. Купила съм пилешко. Щом ще слизаш до Врабево, вземи телешка кайма да направя една мусака утре.
Думите ѝ прозвучаха делнично, почти семейно. Радо тръгна към майсторите, но Кристина го хвана за лакътя:
— Искам да ти благодаря, че толкова бързо си организирал всичко — каза тихо, като избягваше погледа му. Късите ръкави на тениската му разкриваха здрави мъжки ръце с издължени бицепси.
— Мама е тук!
Оловни облаци захлупваха небето. Всеки момент щеше да се извие буря. Ивета извади купчинка разпечатани на принтер листа, седна до дъщеря си и въздъхна:
— Искам да си поговорим за будната кома, маме. Трябва да си наясно — започна да чете с тих, отчетлив глас:
«Будна кома, наричана още вегетативно състояние, е липса на възможност за спонтанна умствена дейност (декортикация) поради масивна повреда или дисфункция на полукълбата на главния мозък, при съхранена дейност на продълговатия мозък, междинния мозък и гръбначния мозък и запазени моторни рефлекси. Понякога са потиснати всички двигателни функции, включително на речта, жестовете и мимиката. Отворените очи на болния създават впечатление, че има съзнание. Ако състоянието е по-леко, той може да извършва някои елементарни движения, да изговаря отделни думи или да прави опит за проследяване с очи. Пациентът е външно без емоционални реакции и не изпълнява команди.»
— Спокойно, маме! Истината ни прави силни!
«Будната кома може да бъде определена като постоянна, ако продължава повече от четири седмици. Най-честите причини за персистиращо вегетативно състояние са тежко травматично увреждане на мозъка или аноксия (липса на кислород повече от пет минути), например при спиране на сърцето, удавяне, затрупване от лавина или обесване. Ако състоянието на кома продължава повече от шест месеца, само за малък брой пациенти е възможно частично възстановяване на съзнанието.»
— И сега внимавай, маме.
«Известен е един случай на парализиран пациент, който бил в състояние на кома в продължение на десет години. С помощта на функционален магнитен резонанс — МРТ, лекарите установили, че пациентът показва признаци на съзнателна дейност. Болният слушал въпросите на лекаря и се опитвал да отговори на тях, като активно напрягал различни области на мозъка.»
По перваза на прозореца затрополиха едри капки. Сигурно се задаваше истински потоп, но градът — както винаги — щеше да оцелее, прероден и пречистен.
— Но виж какво пише за новите клинични изследвания в Англия:
«Хората в кома чувстват, мислят и дори са в състояние да общуват, разкриха нови клинични опити във Великобритания и Белгия. В опитите са участвали двайсет и трима пациенти, намиращи се във вегетативно състояние, изпаднали в продължителна кома след различни тежки инциденти. При четирима от тях (седемнайсет процента) са констатирани безспорни признаци на съзнание. С помощта на мисълта си тези болни са били в състояние да отговарят на въпроси по същия начин, както биха го сторили с очи, говор и жестове, ако бяха здрави. Лекарите правили изследване с ядрено-магнитен резонанс на мозъка на пациентите в т.нар. будна кома, докато им задавали въпроси. След това направили същото с двайсет и трима здрави доброволци, като им задали същите въпроси. В изследването участвал и журналист от Би Би Си, който разказва: «Казах на лекарите името на майка си. После те назоваха две имена, едното от които на мама. Когато го чуя, трябва да си представя, че двамата играем тенис. Когато чуя името на другата жена, си представям просто, че се движа някъде», разказва Фъргъс Уолш. Скенерът показал, че той веднага разпознава името на майка си чрез реакцията на мозъка. Същият резултат дали при същия въпрос и четирима пациенти във вегетативна кома. Изследването дава надежди, че лекарите ще могат да комуникират с хората в кома и да ги питат например изпитват ли болка или даже да установят емоционалното им състояние.»