Кристина погледна демонстративно ръчния си часовник:
— Хайде, хвърли ме до паркинга да си взема джипа. Дано да са го измили момчетата, че последния път май ги обидих. Казах им, че бакшишът ще зависи от това каква музика слушат и какви вестници четат. Защо на автомивките има само жълти вестници и задължително ти оставят радиото на чалга станция?
— Къде ще ходиш?
— Забравила съм си едни материали в моята съборетина, в моето сбутано село. Така че отивам дотам и веднага се връщам, за да съм на линия за откриването на твоята изложба в най-добрата галерия в града — твоята.
Този път радиото бе оставено на Classic FM — станция, излъчваща главно джаз и класическа музика, но в момента вървяха реклами и Кристина превключи на сиди. Писна кларнет и Азис изпадна в кръшна орнаментика. „Мога да постигна ефекта на студено къдрене от две слушания“ — помисли си и се разсмя. С тази шега приятелчетата от автомивката бяха надминали очакванията ѝ.
Пазарува от близкия супермаркет и когато отвори багажника, за да прехвърли продуктите, откри вътре последния брой на един от омразните ѝ жълти вестници. Момчетата бяха прекалили. Наоколо нямаше кошче и тя го пъхна в една от торбите.
Този път още от завоя ѝ стана ясно, че никой не работи на къщата. Докато паркираше, Кристина видя Радо да чисти с мистрията пластмасова кофа от засъхналия в нея разтвор. Поздрави го, той отговори — личеше му, че е изненадан, но се радва да я види. Тя усети странно задоволство, че са сами — дали пък точно на това не беше се надявала? „Само да не грейна сега като божур!“ — мина ѝ през ума и за да прикрие смущението си, попита:
— Няма ли я бригадата?
— Почиват… вчера и днес — Радо изведнъж помръкна.
— Кога ще дойдат, в понеделник?
— Едва ли, ако трябва да съм честен, но ще намерим хора. Жалко, защото тези бяха свестни и си разбираха от работата. Ти защо се върна по никое време?
— Забравила съм една папка с материали, по които работя.
— Това за Розариума е доста интересно. Миналата нощ не можах да заспя и осъмнах с него.
— Разпечатки от различни източници, ще пиша статия.
— Помня от гръцката митология, че хората са били мъжко-женски същества с две глави, четири крака и четири ръце, нямали страх от нищо и така се възгордели, че Зевс ги разделил на две половинки — мъжка и женска — и ги разпръснал по света. Затова половинките се търсят една друга.
— Точно така, тук става дума за събирането на двете половини. Ако не си мигнал нощес, най-добре си полегни — неделя е, ден Господен. А аз ще поработя на спокойствие, виж само каква тишина.
Темата за Rosarium Philosophorum бе разработвана подробно от Юнг, един от любимците на стария професор — ментор на Кристина, който я бе вдъхновил и подкрепил да учи психология. Това, за което говореше Радо — историята за андрогинните човешки същества, — се цитираше в един от диалозите на Платон като разказана от Аристофан. Роло Мей също я споменаваше в коментарите си за любовта като „стремеж да станеш едно“ с друг човек.
— Вчера ме втресе, днес уж съм по-добре… мисля да поработя и аз — промърмори Радо.
Чак сега Кристина го погледна внимателно. Беше очебийно, че не е във форма.
— О, съжалявам. Не, не, никаква работа — почини си. А и не искам да ме разсейваш.
Докато пренасяше покупките от багажника на джипа до кухнята, тя го видя да ляга на миндера. Сякаш сърцето ѝ се преобърна — горкият, наистина не изглеждаше добре. Колкото по-силен е един мъж, толкова по-трогателно безпомощен е като болен.
Заглавието на първата страница на вестника привлече вниманието ѝ. „КРУПЕН БИЗНЕСМЕН ПО СЛЕДИТЕ НА ЦИГАНСКИ БАРОН!“ На снимката — представителен мъж, застанал до луксозен модел мерцедес. „Този не изглежда да е от редовите пациенти на жълтите парцали. Напомня ми на някого…“ Според текста Бранимир Бонев, Изпълнителен директор на холдинга „Уни-финанс“, е в чужбина, но от офиса нямат връзка с него, защото не отговаря на мобилния, в което са се уверили и от редакцията. Името ѝ се стори познато и тя продължи да чете. „Бранимир Бонев е съпруг на видната столична адвокатка Ивета Бонева, съучредителка на фондация «Да спрем убийците на пътя!»“. Кристина си спомни предаването по телевизията и отвори на статията, която заемаше цели две страници. Зачете по диагонал — припомняха трагедията на семейство Боневи: преди около година дъщеря им Рая е пострадала в катастрофа, причинена от сина на цигански барон, с отнета заради алкохол книжка и множество провинения на пътя. В момента момичето е в будна кома в болница в Израел. Разказваха с подробности за „геройствата“ на циганския клан Котракови.