— Любовта?
— Не, доверието. То е „философският камък“, който би ти позволил да допуснеш друг човек толкова близо до себе си, че да стане част от теб. Любовта е изменчиво състояние, което не зависи само и единствено от рационални предпоставки. Можеш внезапно да спреш да си влюбен, без никаква причина. Не е така с обичта, защото тя е базирана на доверието. Ако се влюбиш в друг, в повечето случаи губиш предишните си чувства, но нищо не пречи да имаш доверие на много хора. Доверието е еманацията в отношението между хората. То е това, което ги сближава. Майката обича своето дете, но детето в своята безпомощност не я обича, то ѝ се доверява. С времето доверието се превръща в обич, този процес стартира в момента, в който детето започне да се еманципира поне частично и престане да зависи напълно от майката.
— Връзката майка-дете е ясна — поклати глава Радо, — но доколкото детето не може да осъзнае зависимостта си и оттам — да изпитва доверие към бащата, — то следва, че и обичта към него идва значително по-късно.
— Тук имаме кръстосан процес на взаимовръзки. Отношенията на зрелия мъж към жените, доколкото има зрялост при мъжете, се определя от отношението между майката и сина. Докато отношенията на жените към мъжете се формира от отношението на собствения им баща към самите тях.
— А от отношението на бащата към майката?
— Да, също. Изобщо ролите в семейството копират познатия модел от детството, това е общовалидно и за мъжете, и за жените. По принцип при сгрешен семеен модел често се стига до един от най-сериозните проблеми, особено за жените — невъзможност за доверяване.
— Тоест стигаме до любимата на психоаналитиците теза, поне по филмите — проблемите идват от това, че не си обичан като малък — Радо се усмихна недоверчиво.
— Всъщност от липсата на доверие, или иначе казано — от невъзможността на индивида да се доверява. Доверяването е на три нива — разум, пол, сърце. Сърцето винаги е последно. При мъжете в началото е сексуалното влечение, следвано от разума. При жените е обратното. Но сърцето е последно, защото да се довериш със сърцето си, е най-трудно. Това значи да приемеш, да се слееш. Философията на Розариума.
— В днешното забързано време има дефицит и на разум, и на любов. Оттам явно идва липсата на доверие. Единствено при секса има и огромно търсене, и изобилно предлагане, следователно — и сериозно потребление.
— Да, но той е само едното от трите стъпала. И няма как многократното му преодоляване да компенсира другите две. Дефицитът не е плод на нашето време, но, да — сега е по-осезаем. — Кристина повдигна до устните си чашата и изпи остатъка от кафето, вече изстинало.
— Всъщност Розариумът изрично коментира съчетание на мъж и жена, разнополови елементи, така ли? Защото знаем, че в древността еднополовите връзки са били на почит.
— Тук говорим за Средновековието, абсурдно е да се разглеждат отношения, различни от каноничните — Църквата е в най-мрачния си период. И парадоксът е, че за вещици са обявявани главно красиви жени — достатъчно е било някое похотливо отче да им хвърли око. Интересно, че са ги обявявали за обладани от дявола, но не са се страхували те самите да ги обладават.
— Доколко християнската идея за брака съвпада с идеята за Розариума? По онова време Църквата е изисквала от жената подчинение.
— То затова се говори за Крал и Кралица, а не за мъж и жена. Едва в наши дни двата пола могат да бъдат считани за равноправни в брака, тоест равностойни елементи за Розариума. Нужното за Розариума — доверието, на практика е нужно и за успешния брак.
— А доверието е в дефицит?
— Да, заради липса на любов и обич в семейството. Това е проклятие за много хора, а също и моето проклятие — не мога да се доверявам. „Но пък съм наивна и давам пари в аванс, разчитайки на гола интуиция… Да не говорим, че пускам напълно непознат в къщата си, за което не ми идва наум абсолютно никакво рационално обяснение!“
— Никога не съм се замислял за модела в моето семейство. Майка ми и баща ми бяха обикновени хора — и двамата ходеха на работа, аз бях поверен на махалата. Поколението, израснало с ключ на врата между панелните блокове.
— За съжаление, аз твърде рано разбрах какъв е моделът в моето. Баща ми така и не ме забелязваше, бях свикнала, приемах го за нормално. Но виж, за отношението му към мама се досетих чак на единайсет.
Кристина побърза да се махне, преди събеседникът ѝ да осъзнае колко болезнена е за нея тази тема. Пресече двора и излезе на улицата, подложи шепи под чучура на чешмата, пи вода и се спусна по калдъръма право надолу към църквата.