— С една дума — «Борба и единство на противоположностите».
— О, значи освен с «левове — валута — левове прим» си запознат и с диалектическия материализъм.
— Че кой не знае Маркс-и-Енгелс, кой не е чувал за него. Не забравяй, че освен на ВИФ съм възпитаник и на едноименния университет, нищо че се бяха преименували. Все същите вехти авторитети с идеи от времето на политическите динозаври. Идеше им да ме разкъсат, като им говорех за теорията на конвергенцията и постиндустриалното общество — той спря стъписан: — Май в момента изпитвам дежавю — конвергенцията е точно взаимно проникване. Абе, какво става, напоследък имам дежавю след дежавю! Предишното беше, като ти споменах онзи разговор за Феникса — там също ставаше дума и за Юнг с неговото птиче, а и за Колективното съзнание на Вселената.
«Конвергенция — взаимно проникване. Дежавю след дежавю. Абе, той на какво точно казва дежавю!!» — Кристина едва сдържа смеха си.
— Колективно съзнание на Вселената при Юнг — тонът ѝ беше сериозен — с «колективно несъзнавано», тъй като индивидът няма пряк достъп до него. Което не значи, че не го ползва и не му се подчинява. То е вроденото ни знание, наследство от опита на нашите предци и дори от опита на цялото човечество. А знаеш ли кои са най-често даваните примери, доказващи съществуването на «колективното несъзнавано»? — Тя се усмихна. — Дежавюто и любовта от пръв поглед.
— Знаех си аз — възкликна престорено Бранко, — че дежавюто не ми се натресе случайно!
— Само дежавюто ли? — гласът на Кристина прозвуча тихо, но изненадващо сериозно и по лицето на мъжа пробягна сянка. Този път тя не си правеше каламбури — въпросът се бе изплъзнал неволно. И той, и тя премълчаваха най-важното и този страх от изговаряне означаваше само едно — и двамата усещаха подсъзнателно, че им се случва нещо съдбовно и неизбежно. Опитваха да заглушат инстинктите и интуицията си — напразно. Интуицията е шепот от колективното несъзнавано и — за който има уши да чуе и смелост да осъзнае — никога не греши.
Бранимир я питаше нещо.
— Извинявай, не те разбрах…
— Та какво за анимата и анимуса? — Той припряно повтори въпроса си и на нея ѝ се стори, че нарочно се опитва да отклони разговора. «Наясно е!» — помисли си Кристина.
— Ами… Юнг и Фройд считат, че по природа човек е бисексуален и като дете не е нито мъж, нито жена в социалния смисъл на думата. Тоест ролята, която трябва да изпълнява, все още не му е ясна и впоследствие обществото започва да го оформя и подготвя за нея. В различните общества очакванията към мъжете и жените са различни, съобразени основно с физиологичните дадености на половете, но има и детайли, които се обуславят от традициите, културата, средата. Все още се счита, че жените са по-грижовни и по-емоционални, а мъжете — физически по-силни и по-агресивни, но не обръщат кой знае колко внимание на емоционалната страна на живота. Липсва ви емоционална интелигентност — Кристина се усмихна. — Обаче тези очаквания означават само едно — развили сме едва половината от потенциала си.
— Е, сега е различно положението — равенство на половете, еднакви възможности за развитие и реализация и прочее. Но това не значи, че е по-просто. Доколкото знам, има над двеста разновидности на сексуално самоопределение.
— Така е. В нани дни хората са разкрепостени и все по-често се обръщат към анимата и анимуса, чрез които общуват с колективното несъзнавано. Този архетип отговаря за по-голямата част от любовния ни живот — ние сме обречени да търсим в представителите на противоположния пол своята друга половина, която боговете са ни отнели. Влюбваме се от пръв поглед в хора, доближаващи се в голяма степен до нашия архетип. Но много често нямаме смелостта да си признаем…
— С една дума — имаме подсъзнателен калъп. Пантофка, която пасва само на едно краче — като в приказката за Принца и Пепеляшка?!
— Приказките, както митовете и легендите, пословиците и поговорките, са едно от доказателствата за «колективното несъзнавано». Те съществуват в подобни интерпретации у различните народи. Тази специално я има в над петстотин варианта в разни страни на всички континенти. Дори има един с млада тракийка — Родопис, откарана като робиня в Египет. Орел открадва стъклената ѝ пантофка, докато тя се къпе в езеро, и я изпуска в краката на фараона — нататък е ясно.
— Пантофката не се ли чупи? — Бранимир се беше позадъхал, макар че се движеха бавно.
— Уф, мъжки въпрос — недалеч напред Кристина забеляза прекършено от буря дърво, полегнало на земята. — В приказките стъклените пантофки не се чупят и са суперудобни за танцуване.