Един ден, още в началото на връзката, Андрей отишъл да я вземе, но подранил — тя била в банята, когато той звъннал по домофона. Професорът му казал да се качи. Двамата си говорили общи приказки и младежът решил, че възрастният мъж ѝ е баща. Кристина разбрала за грешката му, когато Андрей я представил на родителите си като дъщерята на професор То лев, виден психолог. Случило се пред други хора и не било удобно да обяснява, а по-късно не събрала смелост. След година Андрей ѝ предложил да се оженят, предстояло му назначение зад граница и било за предпочитане да е семеен. Тогава тя му признала кои са родителите ѝ.
— И тогава ми каза, че той лично няма нищо против, но да си мълча пред неговите родители. Освен това трябва да убедя професора да дойде на подписването и да се представи за мой баща. Ами майка ми? — питам, а той — е, нали на професора съпругата е починала.
— И ти се съгласи?
— Нали това ти казвам — не бях във възторг, но си въобразявах, че ще мога да го превъзпитам.
Андрей го назначили в посолството в Стокхолм, а бременната Кристина първо се дипломирала и тогава отишла при него. Веднага след раждането той ѝ казал, че детето е с много тежки увреждания и — според докторите — едва ли ще живее повече от месец. Настоял да се откажат от него, тъй като — така или иначе, дори да оживее — те няма да могат да се грижат за бебе със специални нужди.
— Замаяна от раждането, съкрушена, не знаех езика — всъщност бях сама в чужда страна. Той почти ме насили, но в края на краищата аз бях тази, която подписа необходимите документи.
— И оставихте детето?
— Моля те, не ме гледай.
Минута по-късно тя продължи да разказва — равно, безстрастно, — все едно говореше за човек, когото познава бегло.
След случилото се започва да пие. В началото само вечер, за да заспи, но постепенно жаждата се появява все по-рано през деня. Същевременно мъжът ѝ се отдалечава от нея, тя изпитва отново празнотата и самотата от детските си години, има нужда от нечие присъствие. Един ден изпада в истерия на входа на някакъв универсален магазин при вида на човек, правещ се на бронзова статуя. Андрей спешно я връща в България, за да се лекува. Тя отказва да влезе в специализирано заведение и ходи на терапия, където я блъскат с лекарства. Не спира да пие, заживява хаотично, отдавайки се на поредица от безсмислени, почти налудничави авантюри. Редува периоди на свръхактивност с тотални депресии. След поредна издънка си дава сметка, че е безразсъдно да продължи да живее по този начин, а е напълно неспособна за промяна.
— Движех се напосоки из града, без мисъл в главата и изведнъж се озовах пред входа на професор Толев. Ужасявах се, че може да ме види в това състояние, не бях му се обаждала след връщането си в София. Но последвах вътрешния си порив и се качих. Професорът ме посрещна като блудна дъщеря, което беше чудесно, тъй като отдавна бях скъсала с моите родители и се чувствах ужасно сама. Останах при него, отново. И той — мъж на осемдесет години и с влошено здраве, се грижеше за мен — жена на двайсет и пет, чиято единствена мисъл беше как да сложи край на живота си.
Постепенно Кристина се стабилизира и започва да се грижи за домакинството на възрастния мъж. С него се връщат към чудесните си разговори отпреди години, коментират и възможностите на психоанализата и защо не се практикува в България. Тя решава да се подложи на психотерапия и той се свързва със свой колега в швейцарска клиника, една от най-реномираните в Европа. Уреждат всичко и Кристина има възможност да замине, като едновременно се лекува, работи в клиниката и учи психоанализа. Тя се колебае, защото здравето на професора е влошено.
В това време съпругът ѝ се прибира в София — изгубил е поста си при поредните политически въртележки и е взел решение да развие собствен бизнес. Тя се връща в дома им, но посещава всеки ден професора. Привидно Андрей се отнася добре е нея и въпреки че я обвинява за „ужасните проблеми“, които му е създала, не споменава за развод. Същевременно всячески избягва каквито и да е нежности и секс. Тя нарочно поставя въпроса за дете, но той — е видимо раздразнение — казва, че не е моментът за това. Въпрос на време е Кристина да го заподозре във връзка е друга жена. Тя разравя документите му и намира няколко писма, изпратени до посолството в Швеция, но адресирани лично до него. Едното е от бивша негова колежка от Външно, от което всичко става ясно. Без да упреква съпруга си в каквото и да било, Кристина си събира багажа и му оставя бележка: „Време е да помисля за себе си“.