— Какво мислиш, че е станало?
— За да е легенда, би трябвало Момчил да я е качил догоре.
— За да е легенда, трябва повече от това един мъж да извърши геройство. За да е легенда, трябва и любов.
„Момчил метнал момата на гръб и тръгнал по коларския път, който се виел по баира. Било твърде кално, за да кара направо. Туркинчето си спомнило какво ѝ бил наредил баща ѝ — да почне да шава, ако работата тръгне на зле. Но догоре имало бая път, нека види докъде ще устиска гяуринът — изглеждал жилав. А той напредвал бавно, хлъзгал се, залитал, ризата му станала вир-вода, нейните дрехи — също. И тогава тя усетила е женското си сърце колко я желае този мъж. Прегърнала го през врата, наместила се на гърба му, така че да не се изхлузи, зашептяла му в ухото. А по някое време започнала да хвърля нанизите е алтъните в калта.“
Бранимир мълчеше. Кристина сложи ръката си върху неговата:
— За първи път разказвам тази история. Знам я от една врабевска гледачка, туркиня. Ходих при нея преди десет години, точно се бях върнала в България. Купих този имот, защото гледа към Гяур баир.
Тя вдигна краката си на верандата, легна по гръб на топлите дъски и сложи главата си в скута на Бранимир. Лицето ѝ бе огряно от мека лунна светлина. Гласът ѝ — едновременно дълбок и нежен — сега звучеше по абсолютно различен начин — приглушен и леко дрезгав.
— Ако ти си човекът, за когото те мисля, ще избереш любовта вместо омразата. Светлината — вместо сянката. „Сянката“ също е архетип, там се крият сексът и инстинктите за запазване на живота, наследени от нашето животинско минало, преди самосъзнанието, когато всичките ни грижи се изчерпвали е оцеляването и възпроизвеждането. Сянката е „тъмната страна“ на Аз-а и злото, на което сме способни, но тя самата не е нито добра, нито лоша. Добро или лошо е животното, когато се грижи за малките си, убивайки други животни? То просто прави това, което прави. Но ние не сме животни. Затова пращаме в Сянката тази част от желанията и инстинктите си, чието съществуване не сме склонни дори да признаем. Понякога заточваме там и копнежа си да бъдем щастливи…
Затворила очи, Кристина копнееше да усети устните му върху своите. Представяше си как дланта му се плъзга по шията, гърдите, корема ѝ. Миговете трепетно очакване се изнизваха като перли от скъсан наниз, заплашващи да се превърнат в минути на обидно бездействие. Тя скокна и изтича към къщата, без да погледне назад. Влетя в спалнята и се мушна под завивката. Нямаше представа колко време бе минало, когато чу стъпки. Отвори очи и видя удължената му сянка да пропълзява през прага. Сърцето ѝ заби бясно! Сянката му се отдръпна и се изниза безшумно навън.
6. Death in the Tomb
„Тези, които не ни удовлетворяват, ни помагат да разберем себе си“
6. Саркофаг — временна смърт на любовта, смърт на греховното тяло, брачното ложе е саркофаг, време е Общата душа да напусне земното измерение. Отчаяние и съмнения в преживяното заедно, замиране на Ероса, притъпяване на чувствата, монотонна тишина. Малко двойки преживяват този стадий. Разделилите се често губят вяра в самата любов.
От Севлиево до разклона за Горна Росица не срещна нито едно превозно средство. Фаровете на джипа осветиха указателната табела — според уговорката трябваше да се чакат на затревеното островче между входа и изхода към главния път Спря и изгаси светлините. Часовникът на таблото показваше 03:25 — трябваше да изчака Бранимир, дано всичко е него да е наред. Стоил Стоев спусна седалката назад и затвори очи. „Най-тъмно било преди разсъмване. Глупости — най-тъмно е, когато затвориш очи. Повечето хора изкарват живота си така.“ Мислите му се зареяха назад в миналото:
Макар и израснал в Перник, Бранимир не цепеше басма на никого. В началото най-отворените в класа, „хай левълът“, опитаха да му лепнат прякора Канзаса. Групата Kansas беше на върха на вълната по онова време, но подтекстът беше обиден — онези бяха превели най-известното им парче „на пернишки“. Dust in the Wind — „Пепел у ветеро“. Само дето перничанинът не им обърна никакво внимание и прякорът безславно умря. След този случай Стоил открито му се възхищаваше. И имаше защо — Бранко се движеше в компанията на по-големи момчета, спортисти и чейнджаджии, което би го направило извънземен в очите на съучениците му, но той не търсеше популярност. Самочувствието му се дължеше на вътрешна увереност, че е по-умен от другите, те пък го считаха за надут. Наистина имаше блестящи идеи, но понякога се случваха и издънки — както в онази „врътка“ е дънките, на финала на която се наложи Стоил да го отървава. Не че Бранимир не се включи в търкала, но по принцип той винаги е бил склонен да решава проблемите е преговори и убеждения. Този случай имаше три важни последствия — циментира приятелството им, зарекоха се да не се занимават с измами и Бранко стигна до идеята, че не е лошо да са под нечие крило. Така започнаха да бачкат за Любо Капитански — ако ще чиракуват, да е при най-добрия. Това беше страхотен скок в уличната йерархия, но партньорът му все говореше, че го правят само временно.