Страхотните времена дойдоха по-късно — работеха за себе си почти в нелегалност. Обаче щом решиха да излязат на светло и направиха веригата по морето, играта загрубя. Местните мутри им вдигнаха мерника и се повтори старата схема — Бранимир искаше да брани мира, а Стоил настояваше първо да ги ударят — само така щяха да ги вземат насериозно. Тогава партньорът му се съгласи и направи поредния „перфектен“ план — прие поканата за среща, като предвиди, че онези ще сменят мястото в последния момент и дори позна къде. През деня вкараха тайно в дискотеката железни тръби и оръжие, а вечерта Стоил и обичайните заподозрени — Доктора, Слайса и Манекена — едва не умряха от смях — половината клиенти поръчваха бутилки е уиски е кърджалийски акцент Тези пичове имаха зъб на „гларусите“, Стоил ги беше уговорил да „ударят едно рамо“. Трябваше да действат в момента, в който Бранимир си тръгне, уж приел всичките условия.
Но той въобще не се появи.
Докато пътувал за „новото“ място на срещата, се ударили е някаква полицейска кола. Онези били виновни, но се държали е него като е престъпник — закопчали го, взели му телефона и го вкарали в участъка.
Акцията пропадна. Малшанс.
На другия ден конкуренцията пусна слух, че Бранко нарочно е налетял на ченгетата, след което се държал безобразно и не спрял да ги обижда, докато не го арестували.
Хората им се разбягаха. Въпрос на време беше да загубят обменните бюра, защото пред тях стояха мутри и не даваха на клиентите да влизат.
Откъм селото се появиха светлини, но Стоил не си направи труда дори да се надигне — едва ли на някого ще му направи впечатление поочукан лендкрузер е местна регистрация. Автомобилът зави към Габрово, без въобще да спре на знака „СТОП“.
Скоро след краха с обменните бюра някакъв мъж се свърза със Стоил по телефона и настоя за среща, като помоли за момента да не коментира с никого. Видяха се в едно кафене, говориха цял час, когато Стария изстреля: „Ти си роден за ченге. Властта те влече. Обещавам ти много успешна кариера“. Стоил никога до момента не беше мислил за нещо подобно и по инерция понечи да възрази, но за негова огромна изненада идеята му допадна. Отговори, че ще напусне „БиС“ ООД само ако Бранимир се съгласи, но това е практически невъзможно. А после отидоха с Бранко в офиса на „Уни-трейд“ и партньорът му развя белия байрак. Е, след разговора със Стария Стоил бе имал достатъчно време да осъзнае, че наистина желае да е ченге. От специалните — както му беше обещано. Никога не беше съжалявал за решението си.
Тогава видя Биляна за първи път и дни наред не можеше да мисли за нищо друго.
Часовникът на ръката му показваше 3:52. Биби спи в момента. Филип сигурно още е на компютъра — кракът много го боли нощем. Биляна и Филип. Най-важните хора в живота му.
А в последно време мислеше често за Десислава Градева. Младите са до болка наивни — да качиш във фейсбук профила си планинска фотосесия от деня, в който си била е шефа си в министерството… Но дебелогъзкото е страхотен фотограф, няма как да му се отрече. Десислава Градева — достатъчно му бе да каже името ѝ гласно, за да се възбуди. „В края на краищата двайсет и четири години разлика е по-малка от двайсет и седем…“ Кой я знае какво прави в момента? Може да е била снощи на бар и сега да се търкаля в нечие легло. Извади смартфона и извика програмата за проследяване на мобилни номера — след минутка щеше да знае къде е момичето.
Светлините на превозно средство, идващо от Севлиево, облизаха кръстовището. Стоил се надигна — 4:00, но пък това не бяха фаровете на стар опел.
Някакъв джип паркира до лендкрузера, зад волана седеше Бранимир. Стоил се качи при него и побърза да затвори вратата, но плафонът в купето продължи да свети още няколко секунди.