Той и Албърт бяха напуснали празненството точно след зараждането на пожара. И двамата не обичаха да наблюдават трагедии: докато останалите аристократи зъзнеха по нощни дрехи и се взираха към пламъците, двамата бяха отпочивали. Това беше първият истински креват, в който виконтът бе спал за последните две години. Уинслоу се наслади както на съня, така и на последвалата закуска с домакина и другия му гост.
По време на закуската изникна вестоносец с новините, че пожарът не е бил инцидент, а целял да докара гибелта на цялото кралско семейство. Кралят и децата му останали живи, но кралицата се задушила. Още по-изненадваща беше новината, че изменникът, подготвил всичко това, лорд Саймън Екзитър, също погинал, но не в пожара — тялото му било открито привързано за статуята в благородническия квартал. Убиецът му оставаше неизвестен.
Тези вести породиха оживена дискусия между Дареф и Неди за евентуалните последици от заговора върху кралския двор. Албърт бе престанал да слуша разговора им — бе спрял да слуша след думата обезобразен.
Когато Ройс и Ейдриън му бяха предоставили възможност да избегне унизителната бедност, виконтът бе приел мигновено. Но сега започваше да изпитва колебание. Той бе очаквал добронамерени и шеговити възложения, като онова с обиците и барон Макманис. Но не и съучастничество в покушение срещу висши благородници.
Дори не можа да довърши втората си порция наденички с яйца.
Дали някой от войниците щеше да го е запомнил? Дали Винс бе разказал на канцлера или на краля за виконта, който предал необичайно съобщение на Екзитър? Щеше ли да е запомнил името Уинслоу? Дали щяха да го сметнат за съучастник? Посегателствата над управляващите династии винаги пораждаха истерия със страховити мащаби. Из тези мащаби брадвата на палача биваше размахвана свободно и без много подбиране: погиваха и виновните, и извадилите лошия късмет да се намират наблизо.
Всички знаеха, че той бе пристигнал като гост на лорд Дареф. Може би точно в този момент войниците вече се отправяха насам.
Албърт трябваше да изчезне.
Виконтът отпусна ръка върху кесията си. Лейди Лилиан бе дала на Констанс двадесет и пет златни тенента предплата. В момента Уинслоу разполагаше с дрехи, злато и с почти пълен стомах. Нищо не му пречеше просто да прекоси градските порти и да изчезне. С тези пари щеше да стигне далеч. При по-пестеливо пътуване можеше да се озове и в Калис. А там никой нямаше да е чувал за лорд Саймън Екзитър.
— Трябва да вървя — каза Албърт, прекъсвайки Неди. Младежът тъкмо разсъждаваше гласно дали Зимният фестивал щял да се състои тази година.
Дареф погледна навън, където все още валеше дъжд, и се подсмихна:
— Ти винаги си бил страхливец.
Сърцето на Албърт подскочи. Едва миг по-късно той осъзна шегата и се усмихна.
— Подозирам, че след снощи мнозина други ще избягат от града като от чумно огнище. Ще се барикадират в провинциалните си имения и ще прекарат няколко седмици в чакане, за да видят какво ще стане — продължи домакинът.
— Сред които ще бъдеш и ти? — предположи Албърт.
— Аз не бих пропуснал случващото се тук за нищо на света. Точно сега дворецът е изключително интересно място. Искам да остана в течение на събитията.
Единственият багаж на Албърт бяха дрехите му. Той се сбогува с приятеля си и се отправи навън. При минаването си край площада можа да види остатъците от работата на Ройс. Дъждът все още не бе смогнал да измие кръвта. Фонтанът червенееше, няколко въжета все още стояха омотани около статуята. Макар че тялото на Екзитър беше свалено, тази гледка също се оказа достатъчно ужасяваща, за да заплаши все още несмляната закуска. Албърт побърза да вдигне ръка пред устата си.
Как ли двамата са успели да сторят това? На такива хора аз дължа пари. Ако избягам, дали Ройс ще започне да ме преследва?
Само за рамките на един ден Ройс бе успял да открие, че Екзитър е нужният му човек, да изготви план срещу него и да доведе въпросния замисъл до успешен завършек — смъртта на третия по могъщество човек в кралството, човек с цяла армия на свое разположение. И бе успял да постигне това по времето на организирано от самия владетел празненство. Щом Ройс беше смогнал да извърши нещо подобно, какви шансове за бягство имаше един незначителен виконт?