Нима всичко това можеше да се окаже толкова просто — момичетата са си наели някакви бандити да ги защитят? Салдур бе дочул, че в града били намерени още две жертви, разпънати по сходен начин — също хора, наранили жените от въпросния публичен дом. Каква ирония: нищожните дела на някакви си проститутки се превръщаха в заплаха срещу него. Салдур винаги се бе възхищавал на онези малцина, съумяващи да съзират наличните възможности и комбинации. Тази Роза го бе притиснала до стената. В тази ситуация тя би могла да поиска толкова много неща — пари, власт… Щом освобождаването на шепа курви щеше да я удовлетвори, Салдур с радост щеше да го стори.
Забравил камината, банята и очакващото го легло, епископът отново се насочи към обгорелия замък. Трябваше да убеди Негово величество да пусне жените — преди Роза да бе започнала с обвиненията.
Този път Ройс бе оставил вратата на кръчмата отворена и чакаше вътре. Крадецът веднага дръпна Албърт и бързо затвори след него. Уинслоу направи опит да почисти очи с мокрия си ръкав.
— Какво стана? — попита Мелбърн.
— Мина добре — съобщи виконтът. — Салдур получи пратката; видях го да се отправя към замъка. Сега някой ще ми каже ли съдържанието на торбицата?
— Влияние — отвърна Ройс.
— Излиза, че съм се замесил не само в убийство, но и в изнудване?
— Гуен и останалите момичета бяха арестувани — обясни Ейдриън.
— Съжалявам да го чуя. Но какво общо има това с епископ Салдур?
— Има общо с Ройсовия план да ги измъкне.
Уинслоу отдръпна ръкав от лицето си и видя Ейдриън да седи на една от масите, върху която бе разлята бира. Големият меч бе съединил масата и стола му, с увиснал към пода ремък. Ройс продължаваше да стои близо до виконта — неприятно близо. И двамата крадци не изглеждаха спали.
— В последно време имах възможност да премисля — поде Албърт. — И осъзнах, че не съм подходящ за престъпнически живот. Освен това съм малко притеснен, че кралските войници ще започнат да търсят един виконт, който предал съобщение на лорд Екзитър малко преди пожара. Струва ми се, че е време да напусна Медфорд.
— Никъде няма да ходиш — заяви Ройс с решителност, полагаща се на зависимо от него дело. — Нужен си ми за информатор.
— Оценявам доверието ти, но… — Албърт протегна кесия. — Вземи. Тук има двадесет и пет златни тенента: предплата за задача, която уредих по време на празненството. Парите са ваши. Човекът, който ме нае, никога няма да ме открие на мястото, в което отивам. Не мисля, че след това ще мога да си покажа носа в Меленгар или в Аврин изобщо. Решил съм да се отправя на юг, може би към Делгос или Калис.
— Никъде няма да ходиш — повтори Ройс. Дори не погледна кесията.
— Ами ако ме арестуват?
— Преиграваш, Албърт — каза Ейдриън. — Никой не те преследва. Освен това вече си един от нас. Няма да им позволим да те обесят.
Да ме обесят? От тази мисъл го побиха ледени тръпки.
— Нали не мислиш, че те наистина биха…
Естествено, че това беше напълно вероятен развой. В противен случай Ейдриън не би изрекъл тези думи.
— И как точно ще им попречите? Бие двамата сте толкова нахакани! Не искам да ви обиждам, но явно не разбирате, че вие сте само двама, докато те разполагат с войска. Всичко това е прекалено… — Уинслоу размаха капки заради липсата на подходящи думи. Затрудняваше се да опише тази нелепост. — Аз бях дотук.
Ройс пристъпи пред вратата, с което се озова съвсем близо до виконта. Когато заговори, гласът му почти не се отличаваше от шепот.
— Хората на краля може и да те преследват. Ако е така, те може и да те разпитат. Ако отчаяно търсят изкупителна жертва, може и да изберат да ти лепнат някое престъпление. Но ако прекрачиш тази врата и в резултат на това Гуен бъде убита… — Той облиза устни и втренчи немигащите си очи. — Съветвам те на излизане да огледаш площадите.
Албърт не помръдна. Не смееше дори да диша. Мелбърн продължаваше да го пронизва с хищническия си поглед.
— Помощта ти наистина би могла да ни бъде от голяма полза, Албърт — каза Ейдриън. Дружелюбният и непринуден тон съвсем замая виконта. Тези двамата определено бяха странни люде. — Обещавам ти, че ще те пазим. Ако нещо се случи, ще ти помогнем.
Отговорът на виконта бе тих и колеблив, а също и малко по-писклив от обичайното. Всяка дума представляваше усилие.
— Какво трябва да направя?
— Ти си добър човек. — Ейдриън го потупа по гърба и го дръпна далеч от Ройс и вратата. — Какво ще му възложиш, Ройс?
— Да открие всичко за мястото, където Гуен и момичетата са затворени. И, Албърт, ако чуеш нещо, каквото и да е, за освобождаване или предстояща екзекуция, ще очаквам да си се озовал тук с цялата бързина, която новите обуща ти позволяват. Разбра ли?