— Ваше Величество? — тихо каза Лео.
— Моля? Съжалявам, аз…
Граф Пикъринг се усмихна тъжно.
— Няма значение. Продължете, канцлер Брага.
Пърси кимна.
— Ричард Хилфред е бил физическият извършител, но Екзитър е заръчал пожара.
— Както се опитах да ви предупредя, Ваше Величество — каза Салдур.
Гласът на епископа го дразнеше. С това обаждане Салдур винеше него за смъртта на Ан. В думите на свещеника имаше прекалено много истина; нямаше как Амрат да не го намрази заради това.
— Доколкото аз успях да открия — рече Брага, — лорд Екзитър отдавна е съставял планове да се добере до престола. Имам подозрение, че е убил канцлер Уейнрайт, за да получи канцлерския пост. След моето неочаквано назначение Саймън е решил да предприеме по-сериозни действия.
— Къде е Екзитър сега?
— Мъртъв е. Бил е убит по изключително жесток начин на площада.
— Кой го е убил?
— Смятаме, че е бил предаден от някой съзаклятник.
— Да — съгласи се Салдур. — Така изглежда.
— Нямаше ли и някакво послание? За група жени? — попита Лео.
— Да, някакво глупаво подмятане за жени със съмнителен морал — потвърди епископът. — Изключително прозрачен опит за отвличане на вниманието.
— Склонен съм да се съглася с епископа, кралю — додаде Брага.
— В момента разследването продължава, но споменатите в посланието жени нямат нищо общо. Говорим за шепа повлекани, отворили заведението си в бедняшкия квартал. Тяхната мадам наскоро е била пребита от Екзитър по време на негово разследване, но това е всичко. Изглежда убиецът е видял в този случай удобна възможност да насочи търсенията ни в напълно погрешна посока.
— Но все пак въпросните жени са били арестувани, нали? — попита граф Пикъринг.
Брага размаха ръце и поклати глава.
— Сред хората на лорд Екзитър има и грамотни. Не бива да ги вините: по времето, когато бе открито тялото, измяната му все още не бе станала известна. Шерифите са действали прибързано, без да знаят за вината на своя началник. Радвам се, че при задържането не е имало жертви. Вече издадох нареждане за освобождаването на жените.
— Мисля, че трябва да направим нещо повече от това — каза Салдур. — Клетите момичета са пострадали несправедливо. Макар ние да знаем, че те не са замесени, из града вече плъзват слухове. Хората си мислят, че тези жени са отговорни за противното убийство на кралски роднина.
— И убиеца на съпругата ми — напомни им Амрат.
— Да, простете. Въпросът е, че е възможно хората да поискат да вземат правосъдието в свои ръце, ако преценят, че въпросното не е било въздадено.
— Рицарски звания ли да им раздам? — отчасти се пошегува кралят.
Салдур се усмихна предпазливо.
— Струва ми се, че обявяването, че са под кралска закрила би било достатъчно.
— Подобно нещо е възможно и изпълнимо — каза Брага. — Доколкото зная, престъпленията срещу подобни жени рядко биват вземани сериозно от кварталните блюстители на реда.
— Правете каквото искате — каза Амрат. — Те не ме интересуват. Искам да науча повече за Ричард Хилфред.
— Той също е мъртъв, кралю. Съсякох го със собственото си острие.
— Постъпили сте правилно — одобри Лео. Всички съветници се надигнаха, за да ръкопляскат.
Брага смирено и почтително сведе глава, но гордостта му все пак личеше. Амрат бе проявил правилна преценка с назначаването му. Поне един член на съвета бе сторил нещо полезно през нощта.
— Ричард Хилфред — промърмори владетелят. — Някога той ми спаси живота. Още ми е трудно да повярвам.
— Аз го познавах добре — каза епископът. — Той често идваше при мен, за да обсъжда тревогите си. Беше много измъчен човек.
— Не смей да го оправдаваш. — Кралят болезнено се вкопчи в брадата си и задърпа.
— В никакъв случай, Ваше Величество. Просто казвам, че той споделяше някои лични неща с мен. Често споменаваше болката си заради смъртта на Роза Ройбън. Сочеше вас като виновник за станалото. Но дори и аз не подозирах, че той ще стигне толкова далеч.
— Екзитър и Хилфред са мъртви, добре — рече владетелят. — Но това не обяснява смъртта на кралицата. Защо никой не я е събудил? Защо никой не се е сетил да я изведе? Как така всички вие стоите пред мен без нито една драскотина и нито едно обгаряне?