— Просто го сторих.
Амрат кимна.
— Двамата с теб имаме много общо.
— Можете да разчитате на мен, кралю. Ще ви помогна да се погрижите за всичко.
Дъждът продължаваше да вали.
Капещият Ройс безмълвно се вмъкна в „Противната глава“ и се отправи към прозореца. Цяла нощ бе сновал насам-натам по някакви незнайни за Ейдриън маршрути. Може би крадецът обхождаше двореца, дирейки Гуен, може би наглеждаше Албърт, а може би просто обикаляше безцелно по улиците.
Вън улицата бе обсипана с нарастващи локви. Всъщност, Ейдриън не можеше да разбере причината, поради която този участък биваше наричан така. Дори и в сухо време той си оставаше пътечка между съборетини. А в този момент полагаше забележителни усилия да се превърне в езеро.
Блекуотър не бе напускал кръчмата. По принцип четирите пълни бъчонки зад бара биха му осигурили цяла нощ пиене, след която той щеше да подремне хубаво, само че той бе запомнил думите на Ройс и не бе близнал нито капка, след като последният бе съборил чашата му. Самият боец бе запазил мнението си за себе си, но бе сигурен, че планът на партньора му няма да проработи. Замисълът определено си струваше изпробването, само че каква беше вероятността бог Марибор да прояви подобна незаслужена благосклонност към тях? Не беше напразна традицията, в която божествата бяха изисквали кървави жертвоприношения.
Беше средата на утрото, а Ройс отново бе възобновил краченето си — този път оставяше диря дъждовна вода — когато Ейдриън забеляза Албърт. Виконтът тичаше като луд, несъмнено не заради желанието си да достигне сушина по-бързо.
Това е. Битките винаги започват рано.
Ейдриън се намръщи, намести ремъка на огромния си меч и каза високо:
— Той идва.
Ройс спря и се извърна. Лицето му бе напрегнато.
Албърт рязко отвори вратата, задъхан. И усмихнат.
— Проработи!
— Подробности! — излая Ройс.
— Хералди започват да обхождат града, изнесени са обявления. Дворецът обявява, че от арестуваните по-рано жени са свалени всички обвинения. От този момент те официално се намират под защитата на короната. Лично канцлер Пърси Брага е подписал прокламацията. Не зная какво сте направили, но то проработи.
— Къде са момичетата?
Виконтът сви рамене:
— Предполагам, че в момента ги освобождават. Нали заръча да дотичам тук в мига, в който науча нещо.
За пръв път от момента, в който Албърт бе отнесъл пръста на лорд Екзитър, Ройс седна. И прокара ръце през лицето си. Треперещи ръце.
Ейдриън се отправи зад бара, където взе бутилка ром, бутилка вино и две чаши. За себе си напълни халба и се върна на масата, където се бяха настанили спътниците му.
— Съжалявам, че не е от любимото ти — рече Блекуотър, зает да отпушва бутилката. А на Албърт кимна към рома.
— Сигурни ли сте? — попита виконтът, загледан в Ройс.
— За Гуен. — Ейдриън повдигна халбата си.
— Присъединявам се безспорно. — Ройс кимна на Уинслоу и си наля вино. — За Гуен — изрече той едновременно с виконта. Последва звън на чаши.
Мелбърн отпи, остави чашата на масата и усмихнато възкликна.
— Грю е имал хубаво вино? Наистина ли?
Ройс объркано погледна боеца.
— Не… Просто съм удивен, че планът проработи. Изобщо не… Така де, оказа се прекалено лесно. Може би трябва да опитваме тези неща по-често.
— Винаги подкрепям плановете с малко кръв.
Крадецът кимна, отпи нова глътка вино и сгърчи лице.
— Ама че противна помия.
— Ето как е дошло названието на кръчмата.
Ройс напусна масата — може би искаше демонстративно да се отдалечи от отвратителното вино — и се доближи до прозореца.
— Виждаш ли ги? — попита Ейдриън.
— Още не.
— Аз не бих се притеснявал. Улиците са наводнени, с рокля се върви трудно — отбеляза Албърт.
Ейдриън също се надигна:
— Има ли гладни?
— След престоя в онази плевня никога не отказвам покана за ядене. — Албърт си наливаше втора чаша ром.
— Да видим какво е имал Грю в килера си — заяви боецът и се впусна в дирене.
Грю не бе предлагал храна, но бе притежавал предостатъчни запаси. Ейдриън откри корав хляб, няколко чувала брашно, а също и някакъв котел с неопределено съдържание. Парче пушена шунка и пита сирене привлякоха вниманието му. Именно тях Блекуотър занесе обратно на масата.
През цялото време Ройс бе останал залепен за прозореца: