— Просто не съм сигурен, че съм най-подходящият кандидат за канцлерския пост — рече Брага. — Не съм родом от кралството и съм служил сред рицарите на църквата.
— Ако погледнем извън политиката, постижението е значително — изтъкна Лео. — Серетското старание към съвършенство е пословично.
— И все пак аз съм тук само от година…
— Пърси — меко го прекъсна кралят, — когато се ожени за Клер, ти се превърна в част от семейството.
— Кръвта хартия не става — възрази Брага.
— Не прибързвайте да смятате, че Саймън има кръв. Ние още не сме установили със сигурност наличието на сърце — каза Лео. — Иначе сте прав. Макар самият аз да ви намирам за по-подходящ кандидат от лорд Екзитър, изтъкнатата роднинска връзка би накарала мен и останалите благородници да подкрепим него, ако с Мечока и близките му се случи нещо. — Лео потръпна и с официален тон се обърна към приятеля си. — Бъдете здрав, Ваше Величество.
Кралят се подсмихна.
— Да, точно това е причината, поради която искам да живея: за да не ти създавам проблеми.
— Ще считам това за обещание.
Брага погледна към медальона на службата си.
— Да можеше Клер да бе останала жива… — поде той. Последва неловка тишина.
Ставаше дума за сестрата на съпругата на Амрат. За разлика от по-голямата си сестра, тя не бе могла да си намери съпруг; когато баща им бе починал, Клер бе дошла да живее в Меленгар. Определено ситуацията в Акуеста не беше добра, щом внучката на тамошния владетел бе избрала да напусне собствения си дом и да се премести в съседно кралство.
Амрат и съпругата му Ан я бяха приели с радост. Тъй като по онова време Клер надминаваше тридесетте, всички бяха очаквали тя да умре като стара мома, насочвайки цялата си обич към децата на сестра си. Но всичко се бе променило, когато епископ Салдур я бе запознал с Пърси Брага. Тя се бе влюбила в младия фехтовчик и непрекъснато се бе разхождала с широка усмивка.
— Тя те обичаше много. Никога не я бях виждал толкова щастлива, колкото в деня, когато ти даде клетвата си. Клер вярваше в теб, а за мен това е достатъчно. — Амрат се отдръпна от прозореца и отпусна огромната си длан върху рамото на Брага. — Ти си най-подходящ за тази длъжност, Пърси. Не бих се осмелил да дам още правомощия на Саймън. А не мога да поверя поста на Лео. Твоят произход си има и предимства. Посочването на някой друг благородник би породило неудоволствие у останалите; неудоволствие, което бързо би се превърнало в сериозен проблем. Ти нямаш пристрастия, които да натежават в една или друга посока. Само човек с подобна обективност е в състояние да изпълнява задълженията си безпристрастно.
— Така е — додаде Лео Пикъринг. — Само човек, ненавиждан еднакво от всички, би могъл да се надява да заеме канцлерска длъжност сред тълпата благородници. В това отношение вие сте равнопоставен на Саймън. Сред всеобщата омраза сте свободен да действате изцяло по свое усмотрение.
— Прекрасно — промърмори Брага, но все пак се усмихна.
Амрат го потупа по гърба, с което едва не го повали на земята.
— Истина ли е? — продължи граф Пикъринг. — Наистина ли сте искали да станете страж?
Брага кимна.
— Това не е лесно постижение — продължи Лео.
— Факт, който бива потвърден от провала ми. — Пърси сключи ръце зад гърба си. — Както казах, в Маранон пред мен не се очертаваха много възможности, а и църквата там има много по-голямо влияние. Считах, че притежанието на наградите Златен венец, Сребърен щит и първото място във фехтовалния турнир от Зимния фестивал ще допринесе за избирането ми. Все пак не бях срещнал проблеми при влизането си в ордена на серетите.
— Какво стана?
— Патриархът ми обясни, че не съм притежавал нужната отдаденост, за да стана страж.
Амрат се засмя.
— Просто е потвърдил, че не си луд. Всички те са луди.
Брага се усмихна към краля — със същата онази учтива усмивка, която получаваше от неспособните да възразят заради позицията му.
— След този провал вече не се чувствах удобно в червено-черната униформа и напуснах ордена. Нямах представа какво ще правя, но епископ Салдур ми предложи да дойда тук. Изглежда е преценил, че бих могъл да му бъда от полза.
— Саули е добронамерен — каза кралят. — Но всеки може да види, че ти не си роден за църковен служител.
— Надявам се с канцлерската длъжност да имам по-голям успех.
— Не се тревожи за това — рече Есендън. — На твое място бих се притеснявал повече за сблъсъка си с Лео в тазгодишния фехтовален турнир. Хубав спектакъл се очертава: ще видя как двама мъже танцуват.
Лео се намръщи: