Выбрать главу

— Това е много самоуверено изискване — заяви Цилиндърът. — И защо смяташ, че ще ти кажем нещо?

— Колегиалност.

Цилиндърът присви очи.

— Значи си крадец? А знаеш ли какво се случва с крадците, които навлизат в наша територия?

— Не, а и не ме интересува. Освен това аз не съм открадвал нищо. Вашият човек може да потвърди. Той не е спрял да ни следи от пристигането ни.

Цилиндърът се обърна. Загадко кимна.

Цилиндърът отдели време да отхапе нов къс от бутчето си и чак тогава проговори.

— Тогава какво искаш? Никой не влиза просто така в свърталище, за да разпитва за информация, освен ако не си засегнат лично или… — Той замълча, направи крачка напред, присви очи към Ройс и посочи с пилешкото бутче в подсилване на въпроса си. — За кого работите?

— За никого.

— По-рано с тях имаше още един — вметна Загадко. — Те го оставиха при бръснар и му дадоха пари да си купи нови дрехи.

— Някой богат?

Загадко поклати глава.

— По-скоро приличаше на Рой Мърльото.

Цилиндърът захвърли оглозганата кост и бавно започна да обикаля гостите, облизващ пръсти. Направо в колана си бе пъхнал сабя.

По единствения режещ ръб, извивката на острието и месинговата дръжка Ейдриън разпозна морско оръжие — част от стандартната екипировка на западните моряци. Освен това онзи носеше и кортик, още едно морско оръжие. Той не изглеждаше като човек, който някога се е качвал на кораб, но пък оръжията му бяха комплект.

— Кой си ти? — попита Цилиндърът.

— Ройс Мелбърн.

— Ройс… — Онзи спря. — Това име ми звучи познато. Ти идваш от юг, нали? Колнора?

Ройс не отговори.

— Работиш за Черния диамант, нали?

— От Диаманта са набелязали Медфорд? — намеси се един от другите, онзи с различните обуща.

Цилиндърът се навъси и отвратено се плесна по бедрата.

— Не се съмнявам. Тези проклетници ламтят за всичко. Просто не могат да понасят някой да не полага усилия за тях. Мизерници. Не им ли стига половината свят? И двама ви би трябвало да убия още сега.

— Аз не съм член на Черния диамант.

— Така ще кажеш. — Цилиндърът си свали шапката и прокара ръка през редеещата си коса.

— Не можем да си позволим проблеми с Диаманта — заяви високият крадец с късите панталони.

Цилиндърът го изгледа раздразнено.

— Чак сега ли го разбра? — Той отново си сложи шапката и се обърна към Ройс. — Може би казваш истината и наистина не си част от Черния диамант. — Мъжът обърса нос и се поизпъчи. — Ето какво. Ще изпратя човек в Колнора да проучи. Ако той заяви, че си диамант, ще говорим. Готов съм да изслушам предложението, с което сте изпратени.

Изражението му показваше, че разговорът няма да се окаже особено приятен.

— Ако си никой, ще получиш възможност да избираш към кого да се присъединиш: към нас или към останалите почиващи. — Цилиндърът бавно се извърна с разперени ръце, за да покаже гробището. Величествен жест, който не отговаряше на околната занемареност.

Подир това говорещият направи крачка напред и отпусна ръка върху дръжката на кортика.

— А може и да си вървиш обратно откъдето си дошъл. Моят човек ще се нуждае от време, за да провери.

— Много любезно от твоя страна. — С безизразен глас Ройс също пристъпи напред. — Само че мнението ти не ме интересува. И за разлика от теб, аз не съм склонен да си губя времето. Защо търсите Роза?

За пръв път от началото на разговора Цилиндърът придоби леко смутен вид и отстъпи. Един поглед в очите на Ройс от толкова близко разстояние изискваше значително количество решителност — по-голямо от решителността, която един дребосък с откраднати оръжия можеше да събере.

— Тебе какво те интересува?

— Искам да зная дали това има нещо общо с нападението над Гуен Деланси.

— Пак питам, защо те засяга?

— Гуен е моя приятелка. Бих искал да благодаря на онзи, който я е наранил.

Киселото озлобение изчезна от лицето на Цилиндъра. На Ейдриън дори се стори, че е зърнал съчувствие.

— Съжалявам да го чуя. Ако казваш истината, в такъв случай имаш още по-големи основания да си вървиш, докато е време. Не става дума за нещо, в което би искал да се замесваш.

— Защо?

Цилиндърът бавно си пое дъх и огледа лицата около себе си. Няколко мига задържа погледа си върху Ейдриън; накрая се обърна обратно към Ройс.