— На кредит?
— Да. Вересия. Срещу обещание за бъдещо издължаване.
Ройс го изгледа раздразнено.
— Зная какво представлява това. Просто не мога да повярвам, че търговците са се съгласили.
— Първият бръснар определено не беше съгласен. Наложи се да отида на по-евтино място и да изтърпя няколко порязвания.
— Първият бръснар?
— Да. И първият шивач. Трябваше да отида в магазинче за употребявани дрехи, от което си закупих един отвратителен жакет. Той вонеше на риба. От същото място се сдобих с обувки, окъсана и изцапана риза — поне успях да прикрия петната с жакета — и чифт панталони. Така облечен, приведен в сносен вид с остатъка от нищожната поверена ми сума, аз се отправих към най-скъпите магазини в благородническата част на града. Там се представих като току-що пристигналия виконт Уинслоу, пътувал дълго, за да присъства на тазвечерния прием, и спешно нуждаещ се от нови дрехи. Така се сдобих с настоящите си одежди и посетих фризьорски салон, все на кредит.
— И всички те са ти повярвали?
— Благородството си има своите преимущества.
— Колко преимущества похарчи? — Тонът на Ройс се колебаеше между удивление и раздразнение; най-сетне се спря на овладян бяс.
Албърт се замисли за момент.
— Само около тринадесет златни монети.
— Тринадесет?! — Мелбърн стовари пестник върху масата, при което Албърт и свещта подскочиха.
Виконтът се отдръпна назад, повдигнал ръце.
— Дрехите бяха много евтини. Познавам барони, които биха дали двадесет и пет, дори тридесет златни тенента за такъв жакет. А и нямаше как да се стискам, след като играех ролята на заможен благородник, на когото те спокойно биха могли да се доверят.
Крадецът изсумтя и тежко се отпусна назад върху стола си.
— Сигурно ще те изненада да научиш, че не разполагаме с толкова пари.
Тук виконтът се понамести и се усмихна уверено.
— Това не би трябвало да представлява проблем. Разполагам с един месец, за да се издължа.
— Колко успокояващо! Най-голямата плячка, която с Ейдриън сме добивали, бе пет златни монети, и то местна щампа. Обикновено печелим по двадесет или тридесет сребърни.
— Което пак си е добра сума — додаде Ейдриън.
— Да. Да, така е. Но въобще не се доближава до тринадесет златни тенента! — Ройс грабна чашата със сайдер и я подуши.
— Не е ферментирал — усмихна се виконтът.
Но Ройс не остана доволен, защото се приведе и да подуши дъха му.
— Дано дрехите са много удобни, защото с тях ще увиснеш на бесилото или ще се озовеш в затвора за длъжници. Или ще ти отрежат палците. Или там каквото правят с благородниците, които не си плащат сметките. Само не очаквай от нас да ти помогнем.
— Няма проблем. След като се облякох подобаващо, наминах да направя неочаквано посещение на лорд Дареф. Попитах го дали е свободен тази вечер и го поканих да погуляем…
— Какво? Да не си се побъркал? — Ройс се обърна към Ейдриън. — Този е куку. Може би сгрешихме, като го накарахме да изтрезнее толкова рязко.
Ейдриън бе склонен да се съгласи. Виконтът се бе втурнал към пропаст и напълно безгрижно подскачаше към ръба й.
Албърт посегна да утеши Ройс, който блъсна ръката му назад.
— Успокой се. Не съм идиот. Много добре знаех, че ще откаже. Той, подобно на всички останали благородници от града, е поканен на есенното празненство. То се провежда всяка година след жътва. А тази година чества и назначаването на новия канцлер. Неявяването би представлявало социална дамга. Когато той поиска да знае причината, поради която няма да присъствам, аз се престорих на изненадан. Казах му, че току-що съм пристигнал в града и не съм знаел.
— И той те е поканил като свой гост? — предположи Ройс.
Албърт се усмихна.
— Точно така. Тази вечер ще ям еленско и фазанско, докато не се натъпча като някое от поднасяните пилета. И междувременно ще се оглеждам за слабости, които биха могли да се окажат от полза.
Тогава, както говорихме, под опияняващата светлина на свещите небрежно ще подметна на избраните мишени възможността да си върнат на свой отдавнашен противник. Без никакъв риск, единствено срещу петдесетина златни монети.
— Петдесет? Ти наистина си побъркан.
— Имай ми доверие. Познавам тези хора. За тях златото не значи нищо, когато в другата везна е положен миг вражеско унижение. А понякога не биха отказали и унижаването на приятел. Ако успеете да изпълните възложенията, много скоро ще натрупаме значителни суми.
Погледът на Ройс се насочи към бара. Ейдриън погледна над рамото му и видя един от хората, които бяха прогонили от публичния дом. Мъжът се бе привел над тезгяха, говореше с Грю и гледаше към тях.