Той приседна, а девойката се притисна до него.
— Студено ми е — каза тя.
— Ще ти потърся още едно одеяло. Бих…
— Остани. — Роза прегърна ръката му.
— Какво има?
— Просто не искам да оставам сама. — Тя бе започнала да го гали по ръката. — Какво е да живееш в двореца?
Ройбън се засмя.
— Не зная. Аз живея заедно с баща си в малка стаичка в казармените помещения. В двореца единствено разнасям вода или дърва. Или изнасям пепел. Прекарвам повечето си време извън него.
— Но не и когато вали?
— Тогава отивам в конюшнята. Особено ако е студено. Там заради конете винаги е много приятно. А ако е много студено, заставам между тях и наблюдавам облаците на дъха им. Изчетквам ги и им говоря. Струва ми се, че им харесва да стоя при тях.
— Ако приличат на мен, сигурно. — Тя леко стисна ръката му и отново обърна очите си към него.
— При следващото си идване бих могъл да ти донеса четка.
Хилфред бе казал и тези думи на шега. Едва след изричането им осъзна, че току-що я бе сравнил с кобила. Очакваше девойката да го блъсне възмутено, но тя отпусна глава върху рамото му.
— Много би ми харесало да ми срешеш косата. — Тя притисна лице към врата му. Може би бе подела конската му шега. Или пък не, в действието й нямаше нищо престорено. То бе приятно. Много приятно. И вълнуващо. Момичетата никога не се отнасяха с него толкова мило и дружелюбно. — Ти не си като другите мъже, които познавам.
Мъже. Повечето хора го наричаха момче или си служеха с още по-унизителни обръщения. Дори принцесата, която бе само на дванадесет, го беше нарекла момче. Думите на Роза го накараха да се почувства неочаквано добре, по-приятно от нова униформа или лъскав меч.
— Откъде знаеш? Та ние съвсем скоро се срещнахме.
Тя се засмя, макар и тъжно.
— Познавам те по-дълго от повечето мъже.
Да. Той бе забравил. Но с изключение на роклята, нищо у нея не издаваше, че тя е нещо повече от красиво момиче. Без грим тя изглеждаше открита и симпатична. Край нея не му се налагаше непрекъснато да стои нащрек. Тя не се подиграваше на грешките му. До този момент нито веднъж не му се беше присмяла. С нея той можеше да бъде себе си. По-рано по този начин се бе чувствал единствено в компанията на цепеници и коне. Тя бе удивително мила. Беше му трудно да гледа на нея като на…
— Какъв е животът ти?
Тя отново му се усмихна.
— Видя ли? Ти си много странен.
От всеки друг Ройбън би приел тези думи като обида. Но нейното изражение и гласът й показваха комплимент.
— Така ли?
— Да. Ти наистина искаш да знаеш.
— Да. Искам да зная какво е да…
Под погледа му усмивката й изчезна, заменена от тъга. Явно той за пореден път бе допуснал грешка.
— Какво има?
— Нищо.
— Не е нищо. Кажи ми.
Тя сведе поглед, при което кичури покриха лицето й.
— Ти не ме нарече курва.
Ройбън не каза нищо. Не знаеше какво да отговори.
— Защо? — продължи девойката. — Защо не го стори?
Той сви рамене.
— Не ми изглеждаше… учтиво.
Роза отново повдигна лице към него. Някои от кичурите й бяха залепнали за бузите.
— Видя ли? — възкликна тя, при което гласът й трепна и тя се задави. — Другите мъже никога не се затрудняват с изричането на тази дума. И много малко са били онези, които са си правили труда да се отнасят мило с мен. Винаги от мен се е искало да се държа мило с тях. От онзи, който плаща, същото не се изисква. На него не му трябва да проявява загриженост. Освен това никой не се интересува да разговаря с теб. Онези, които говорят, говорят на теб, а не с теб. Има и такива, които искат да те слушат, но те искат да чуват отвратителни неща, а не историята на някакво си момиче. — Този път смехът й бе нервен и измъчен. Той по-скоро приличаше на плач.
— Аз искам.
— Не, не искаш. Дори самата аз не искам да я чувам. Потискаща е.
Тя се приведе напред и зарови лице в шепи. Тялото й се разтърсваше от беззвучните ридания.
Ройбън не знаеше какво да прави. Той протегна ръка да я потупа по рамото; тъй като това не му изглеждаше подходящо, наместо това юношата леко стисна ръката й. Девойката се обърна към него и притисна лице към гърдите му, а той я прегърна. Няколко минути двамата останаха неподвижно. Частица от Хилфред не искаше тя да се утеши — това би сложило край на чудното усещане.