Музикантите отново засвириха, а кралят и съпругата му се заеха да обхождат гостите. Почти като прекосяването на река, помисли си владетелят. Всеки се стремеше да получи вниманието му, да вметне хвалба, почти неминуемо последвана от някакво искане. Поне този празник касаеше само кралството, така че щяха да присъстват единствено меленгарски благородници — поне доколкото знаеше той. Това не беше кой знае каква утеха, защото всички благородници бяха еднакво досадни, но поне нямаше да му се налага да слуша възхвалите на империалистите. Ако му се наложеше още веднъж да изслуша как имало нужда от единна власт и как държави като Меленгар представлявали наскърбление в очите на Новрон, Амрат Есендън определено щеше да удуши някого. Едно от предимствата на подобни събития се заключаваше в отсъствието на оръжия. В зала, пълна с невъоръжени люде, той не само беше владетелят, а и Мечока.
Амрат и Ан се присъединиха към Лео, настанил се близо до камината. Пикъринг бе седнал, качил ботушите си върху бъчва със сайдер. Освен това бе захапал дълга лула.
— Настани се удобно — игриво изръмжа кралят и замахна към ботушите му.
— Вече съм се настанил, Мечо.
— Къде е Белинда? Очаквах, че и тя ще дойде.
Лео спусна крака и се надигна, защото не подобаваше да отговаря на кралицата от подобна небрежна поза.
— Двете с Ленар са на посещение при майка й в Глъстън. Старицата не се чувства особено добре.
По изражението му личеше, че не става дума за обикновена настинка.
Зад тях избухнаха гласове.
— Щитът принадлежеше на Корник — казваше Конрад Червения. Той говореше с Хефт Джърл, все по-гръмко.
Пак ли, помисли си кралят.
Двамата графове, стопани на съседни Уест Марч и Лонгбоу, бяха застанали от двете страни на бъчва със сайдер. И двамата бяха на около четиридесет, посивели, но попригладени за празника. И двамата носеха скъпи одежди, но личеше, че косите им не са свикнали да стоят сресани. Хора като тях се чувстваха най-добре у дома, качили босите си нозе върху хълбоците на някое от полегналите ловни кучета. Нямаше съмнение, че съпругите им се бяха погрижили за вида им.
— Бил е носен от Хиндж — възрази Хефт Джърл, граф на Лонгбоу. Сега гласът му не отстъпваше по гръмкост. Сайдерът в чашата му се разплискваше заплашително: той беше един от онези хора, които се чувстват длъжни да съпровождат с жестове всяка своя дума.
— Върху него беше нарисувана планина. — Конрад вземаше черпака, за да си налее. И същевременно се опитваше да улови парченце ябълка.
— Никой не знае какво е имало върху щита.
— Разкопай гроба и ще видиш. — Конрад улови парчето и се усмихна победоносно.
— Няма да допусна подобно свято място да бъде осквернявано!
— Свято? Става дума за купчина кокаляци… и един щит, върху който стои герб с планина. Щитът на Корник Червения!
— Може да настояваш, но това не го прави истина. Освен това планината стана ваш родов герб едва… — Хефт погледна към Амрат.
— Не ми казвайте, че отново спорите за това? — попита кралят.
— Всеки от тях е на осма чаша — отбеляза Лео. — Ти какво очакваш?
— Осма?
— И двамата пристигнаха рано.
Амрат въздъхна — не защото му се свидеше изпитото от двамата, а защото мудността на съпругата му бе му попречила да вземе ранно участие в надпреварата с чаши.
— Трябва да си намерите друга тема за спор. Поне за доброто на онези от нас, които сме принудени да ви слушаме всяка година. Как ви се струва река Лентина?
Джърл погледна към него и почисти няколко капчици, озовали се върху одеждата му — с жеста на човек, изрично предупреден да не се цапа. Какво е станало с нас? Старото униние отново започваше да обзема Амрат. Някога бяхме мъже. Сега сме парцалени кукли на жените си.
— Какво за нея? — попита Хефт.
— С течение на вековете тя е изменяла коритото си. Единият от вас е спечелил земя, а другият е изгубил. Това изглежда далеч по-важна и по-истинска тема за спор.
— Това е само земя — махна с ръка Конрад. — Не може да се сравнява с честта на предците ми. Не Корник Червения е побягнал, а Хиндж Джърл.
— Във всички истории щитът с червената планина е отстъпил — заяви Хефт.
— Иди в Дрондил Филдс — каза Конрад. — И разгледай картината, изложена до хартата. Там е изобразен Хиндж Джърл, стиснал щита на Корник. Корник му го е заел, когато щитът на Хиндж се строшил. Ако престанеш да упорстваш, ако признаеш, че родът ти векове наред е бил убежище на страхливци, и отвориш проклетия гроб, името на предците ми ще бъде очистено.