Само че епископът бе споменал кралското семейство. Единствено това интересуваше краля.
— Саймън може да има много недостатъци, но не е предател. Той обича това кралство. Може да е безкомпромисен, но наистина ли очакваш да повярвам, че замисля кралеубийство?
— Именно. Точно от тази си отдаденост той черпи мотив. Чувства се длъжен да заеме мястото ви, за да спаси Меленгар.
Салдур се усмихваше, само че Амрат нямаше намерение да се подвежда. Никой не обвиняваше един верен маркиз в измяна, като същевременно се усмихва.
— Това не е достатъчно. Какво те кара да мислиш, че той замисля нещо?
— Не вярвам, че смъртта на канцлер Уейнрайт е била нещастен случай. Убеден съм, че лорд Екзитър го е убил. Той очакваше, че ще бъде назначен на мястото на убития. Тогава вие и синът ви щяхте също да станете жертви на инцидент. Но вие объркахте плановете му, назначавайки Пърси Брага. Сега лорд Екзитър трябва да работи бързо, преди новият канцлер да се е превърнал в негов съперник за трона. Няма съмнение, че единствено вие и принц Олрик стоите на пътя му към короната.
— Това ли са основанията ти? Че Саймън не харесва мен и начина, по който управлявам кралството си? И откъде си научил това, епископе?
Амрат умишлено се обърна към него по този начин. Искаше старецът да разбере, че в момента разговаря с владетел, а не с някогашен обучаем.
Салдур изглеждаше разочарован. Но това му разочарование не трая дълго: следващите му думи бяха изречени с увереност.
— Известно ли ви е, че Екзитър уби сержант Барнс?
— Не е имало убийство. Войникът е паднал по време на някакво разследване, касаещо парти за капитан Лорънс.
— А известно ли ви е, че Екзитър е принудил сержант Барнс да излезе? И не ви ли се струва странно, че човекът, комуто е поверена сигурността на кралството, е хвърлил всичките си усилия в издирването на момиче, крило се в гардероб на върха на кулата? Дали не е възможно въпросното момиче да се окаже свидетел, способен да разобличи замисъла на Негова светлост?
— Сериозно ли говориш? До това ли заключение си стигнал? Че някаква изненада, довлечена от пазачите, ще се окаже заплаха за живота ми, защото избягала? А не е ли възможно Саймън да търси девойката, защото това влиза в задълженията му? И защото на него също непрекъснато му се привиждат заговори. Що се отнася до Барнс, докладът на Лорънс спомена, че лорд Екзитър е наредил на Барнс да се опита да се покатери навън. Лордът е искал да провери възможния път за бягство. Определено е постъпил крайно, но все пак говорим за Саймън Екзитър. Имаш ли някакви реални доказателства, че той замисля смъртта ми? Каквито и да е?
— Просто счетох за необходимо да ви осведомя за вероятността. Произтеклите неотдавна събития ми изглеждат особено подозрителни.
— Сигурен съм, че ожесточението му може да ти изглежда престъпно, епископе, но трябва да знаеш, че Саймън Екзитър е правил и далеч по-лоши неща от това да изхвърли един охранител през прозореца. А аз все още се намирам на престола.
— Подчертах още в самото начало, че мога да предложа единствено подозрения. Думите ми са подтикнати от тревога за вас.
Епископът знаеше, че е преиграл, затова подготвяше отстъпление. Ако на негово място се намираше Саймън, дошъл да отправи обвинения в заговор, той не би отстъпил по подобен начин. Но пък Екзитър не би и отправил обвинение без доказателства, а щеше да подкрепи думите си. Лордът бе непоклатим като стомана, а Салдур бе запазил гъвкав гръбнак въпреки годините си.
— И моята съвест изиска от мен да проведа този разговор. Никога не бих си простил, ако нещо се случи с вас, а аз да не съм успял да го предотвратя. Само ви моля да наблюдавате зорко Саймън Екзитър.
Амрат погледна към вратата, отвъд която бяха започнали да долитат гласове и стъпки. Войници, доколкото можеше да се съди по ботушите. Някой потропа.
— Ваше Величество?
— Влез — отвърна владетелят.
На вратата изникнаха Ричард Хилфред и един от хората му.
— Граф Лео Пикъринг заръча да ви предам, че веднага трябва да се върнете в залата.
— Какво има?
— Двамата графове отново са се нахвърлили един срещу друг, кралю.
Глава 13
Каретата спря пред пивница „Светият меч“, разположена на търговския площад. Покрай затварянето на магазините жонгльорите и уличните продавци също бяха обявили края на работния си ден и се бяха присъединили към музикантите, на свой ред оттеглили се към най-големите кръчми. „Светият меч“ бе най-голямата и най-добрата пивница, понастоящем изпълнена с особено оживена гълчава. По улиците се разхождаха единствено пазачи. Само по пътя си насам Ройс и Ейдриън се бяха натъкнали на четирима.