— Те няма да стоят мирни — долетя силен глас. — Знаеш това.
От мястото си на капрата Ейдриън можа да види неколцина мъже с плащове да излизат от замъка.
— Че защо пък не? — заяви по-дълбок глас. — Просто трябва да ги напием повече.
— Повече? Да не си се побъркал? Те и сега са готови да си извадят очите.
— Да, но ако не могат да се задържат на крака, няма да могат и да се бият.
Излезлите се отправиха към предната врата. Одеждите на четирима от тях издаваха благороднически произход. Другите двама бяха от охраната на двореца.
Двамата постови застанаха мирно и отсечено отдадоха чест.
— Ти си Ройбън, нали? Момчето на Ричард? — попита гръмкият.
— Да, кралю. — Момчето отговори тихо, но хладният въздух отнесе думите му отвъд крепостния ров.
— Хубаво. Сега слушайте. Двамата с граф Пикъринг ще отведем тези идиоти, за да не се избият. Но — той погледна назад към сияещия замък — ако някой пита, искам да кажете, че не сте ме виждали. Кажете, че съм се оттеглил. Вече се явих пред гостите и изпълних задължението си. Останалата част от нощта си е моя и аз възнамерявам да я прекарам по своя преценка. Разбрахте ли?
— Да, Ваше Величество — отвърнаха войниците.
— Вече казах на кралицата, която се кани да си ляга. Ще кажете, че аз също съм си легнал. Разбрахте ли? Кълна се в Марибор, че съм си заслужил една нощ почивка. Запомнихте ли?
— Да, кралю.
Другите двама пазачи бяха довели коне и се заеха да качват пияните на седлата им.
— Да вървим, Лео. Нощта е ясна, а аз като никога съм се настанил върху седло, а не върху възглавничката на трона. Сега е времето за истинско празненство.
— Тъй, тъй — обади се един от пияните.
— Думата ви е закон за мен, Ваше Величество.
Групата прекоси моста и се отправи към градските порти.
— Кралят избяга — каза Ейдриън.
— Да — долетя от купето.
Господин Пенсив Стивънс си беше отишъл, заменен от познатия Ройс. Сега крадецът бе обзет от дебнещо настроение, спуснал качулка.
Ейдриън можеше да види дъха си. Той намести яката и шапката, за да скрие колкото се може повече от лицето си. По време на годините военна служба бе преживявал и далеч по-лоши условия, само че в почти всички случаи бе имал с какво да си запълва времето. Преди битка винаги имаше меч за заточване или бром за обличане. Животът на кочияш определено не беше за него.
Боецът беше от хората, които не ги свърта на едно място и не понасят бездействието. През последните шест години той не бе спрял да пътува и никога не се бе задържал някъде по-дълго от няколко седмици. Бе видял голяма част от света, но не и подробности. Много неща отминаваха незабелязани. Единствено търпеливите колари и техните животни получаваха възможност за внимателно вглеждане.
Духаше съвсем лек вятър, който, благоприятствай от хладината, съумяваше да разнася звуците надалеч. Някой цепеше дърва и сред екота на секирата понякога долиташе ругатня, когато острието отскочеше. На моменти се разнасяха неочаквани изблици смях, а също и неразбираеми викове, които боецът причисляваше на бродещите из града почерпени, поели в търсене на домовете си или пък на поредната пивница. Числеността на суетящите се слуги можеше да послужи като показател за заможността на съответните домове, а популярността на заведенията можеше да бъде измервана според отварянето на вратите им. Пивница „Счупеният шлем“ се справяше значително по-добре и от „Дивата бъчва", и от „Желязното огре“. През цялото си чакане Ейдриън не бе видял нито един посетител да влиза в последната кръчма. Може би това изобщо не беше заведение? Тази част на града бе толкова уредена, че тази табела като нищо можеше да принадлежи на някоя ковачница. Или пък бе приютила лихвар.
Във всеки случай всички влизаха в пивниците със забързани крачки, за да излязат часове по-късно, на групи и бавно залитащи. Патрулиращите войници също се движеха на групи. Сред тях имаше мнозина временно назначени — те се познаваха по липсата на униформи. Най-малочисленият патрул бе включвал трима.
Като цяло наоколо беше пусто. Може би всички се бяха събрали в двореца, а неочакваното застудяване се бе погрижило за прибирането на останалите. А може би присъствието на пазачите бе предизвикало това: те проверяваха всеки срещнат.