С напредването на нощта улиците ставаха все по-тихи, което се харесваше на Ейдриън. Работата, която им предстоеше, бе вършена най-добре във времето, което останалите хора отделяха за сън.
Наближаването на момента го изпълваше с отвращение. Той също споделяше мнението на Ройс, че мъжът, нанесъл побой на Гуен, заслужава да бъде наказан, но по отношение на самото наказание единомислието им приключваше. Ейдриън би предпочел да се изправи срещу благородника в открит бой на някое добре осветено място. Заради разликата в уменията им подобен сблъсък пак не би бил честен, но поне щеше да изглежда такъв. Но пък един маркиз не би приел такова предизвикателство, така че се налагаше двамата да си послужат с не толкова откритите техники на Ройс.
Въпреки това не му харесваше идеята да се промъква и…
Боецът скочи на земята и се облегна на колата.
— Какво точно възнамеряваш да правиш с него, когато той се появи?
— Не би искал да знаеш.
Ейдриън погледна към розата, пъхната сред металната решетка на фенера. Останалите три лампи също бяха украсени с цветя — Ройс бе закупил розите от един уличен търговец.
Крадецът беше в поетично настроение, а това беше изключително лош знак.
Глава 14
— Това въобще не ме интересува, млада госпожице.
Кралица Ан водеше поредния спор с дъщеря си. А Ричард Хилфред стоеше в коридора и ги наблюдаваше през отворената врата. Нора, слугинята, която недовиждаше с едното око, се бе притекла на помощ на кралицата. Принцесата се опитваше да се отскубне от тях.
— Аз съм почти на тринадесет! — кресна девойката. — На тази възраст бих могла да се омъжа и да имам дете! А ти ме пращаш да си лягам още преди луната да е изгряла.
Тя бе почервеняла от гняв и не бе спряла да се бори с майка си още от мига, в който Ричард я бе отвел в спалнята й, съгласно нареждането на кралицата. Аристократи.
Хилфред не можеше да ги разбере. Някой прегладнял до смърт, който посегнеше да открадне ябълка, веднага щеше да изгуби ръката си. А същите тези благородници, които не биха се поколебали да издадат горната присъда, не спираха да глезят децата си. Ако Ариста беше негова дъщеря, тя никога не би си позволила да му говори по такъв начин. Още на втората подобна проява лиглата щеше да е изгубила значителна част от зъбите си.
Кралицата стоеше с ръце на хълбоците и рязко се приведе напред.
— Тук грешиш, Ариста — остро каза тя. — Когато се омъжиш и имаш собствени деца, аз няма да ти казвам нищо. Това ще бъде задължение на съпруга ти. А ти ще правиш каквото той ти каже. Точно както сега ще правиш това, което ти казвам аз.
— Не е честно.
— Ти сама изтъкна, че вече си на тринадесет. На практика вече си жена. Крайно време е да разбереш какво означава това. Нека ти кажа, че не става дума за никаква справедливост. Просто правиш реверанси, усмихваш се послушно и си затваряш устата.
— Но с теб не е така. Ти и татко…
— Аз извадих късмет. Баща ти… Той е много мил. Но освен това аз не си позволявам да не го слушам, когато заговори с онзи глас. Ти също ще научиш това. Тази вечер е добра възможност да се упражниш за бъдещето, което ти предстои.
— Тогава никога няма да се омъжа.
— Това решение не ти принадлежи.
— А трябва.
— Вечно с твоето трябва. Ти не ставаш жена, Ариста, а глезла. Сега си лягай.
Кралицата рязко се извъртя и излезе в коридора. С оттеглянето си тя затръшна вратата по-силно от необходимото. За момент тя остана неподвижна, стиснала юмруци и зъби.
— Упорита, войнствена и вечно непримирима — изръмжа кралицата.
Дали беше насочила думите си към Хилфред? Понякога аристократите си говореха сами.
Той се почувства неловко. Ако беше се обърнала към него, той трябваше да й отговори, иначе рискуваше да я наскърби — нещо, което не му се искаше да прави в сегашното й състояние. Бе сигурен, че кралицата не би проявила към него и частица от търпението и търпимостта, които бе отправила към дъщеря си.
— В известна степен прилича на баща си — каза той.
Без да го поглежда, кралицата кимна. В следващия момент се обърна към вратата.
— Точно това харесвам у нея.
— Желаете ли да ви придружа обратно до залата, Ваше Величество?
— Моля? — Този път Ан го погледна. — Не. Достатъчно празнувах за тази вечер. Ще сложа Ариста да си ляга и ще се оттегля на свой ред. Повече няма да ми трябваш.
— В такъв случай ще ви оставя. — Той се поклони според етикета. — Лека нощ, кралице.
— Благодаря ти, сержанте. Лека вечер и на теб.