Кралицата въздъхна и отново влезе в спалнята на дъщеря си.
Ричард остана сам в коридора.
Най-накрая. Бе започнал да мисли, че нелепицата с принцесата няма да има край. В друг момент просто би се оттеглил, но тазвечерното празненство представляваше не само улеснение, а и пречка. Ако Ройбън му беше казал за проститутката по-рано…
Ричард трябваше да говори с епископа: нуждаеше се от насоки. В момента кралят се черпеше заедно с граф Пикъринг, придружаван от Бърни и Мал. Кралицата и принцесата се бяха оттеглили, така че му оставаше да мисли единствено за принца. По принцип Нора винаги слагаше Олрик да си легне пръв, но въпреки това сержантът трябваше да провери кухните. Принцът и Пикърингови имаха навика да се промъкват долу и да играят на комар с оръженосците.
Но къде да търси Салдур?
За последно бе видял епископа да разговаря с Амрат в параклиса. Тъй като мястото се намираше по пътя му, нищо не му пречеше да намине.
Пред вратата сержантът спря и повдигна ръка да почука. Но не го стори, защото дочу познати гласове.
— … защото се тревожех — обясняваше Салдур.
— Но защо сте били там? — Гласът на лорд Екзитър се разпознаваше веднага: рязък, ясен, обвинителен.
— Нима има закон, който забранява на духовните служители да споделят компанията на войниците? Веднага ще се извиня на краля, ако в незнанието си съм нарушил някое от изискванията на етикета, но мога да ви уверя, че подобно ограничение действително не ми е известно.
— Не става дума за протокола. Просто е странно. Сержант Барнс каза, че ви видял на стълбището. Кулата е странно място за един свещеник през нощта. Какво сте правили там?
— По заповед на Негово величество ли трябва да давам обяснение за присъствието си в двореца? Или става дума за престъпление, в което аз съм се оказал заподозрян?
— Има ли причина, поради която отказвате да отговорите на един толкова лесен въпрос?
Последва кратка пауза.
— Току-що се бях върнал от пътуването си до Ерванон. Исках да се срещна с краля, само че в онзи момент той бе зает и трябваше да почакам. Тъй като нямах какво да правя, реших да се разходя до върха на кулата. На моите години раздвижването е полезно. Не стоях дълго в помещението, защото през прозореца не се виждаше почти нищо. — Епископът се засмя. — Нещо очаквано, като се замисля. Както и да е. По време на слизането си се натъкнах на същински парад войници. Стана ми интересно присъствието им. Оказа се, че те подготвят празненство за рождения ден на началника си. Отнасяха бъчва с пиво и цял поднос с хапки от месо и сирене. Тъй като след пристигането си не бях имал време да се нахраня, а все още чаках краля, останах при тях.
— А след като се е разбрало, че девойката е изчезнала, защо сте настоявали толкова за обявяването на тревога?
— Разбираемо бях притеснен за своя владетел. От жена, склонна да продава тялото си, може да се очаква всичко. Кой би гарантирал, че тя не е възнамерявала да убие краля?
— Тя е била обикновена невежа курва от бедняшкия квартал. Очаквате да повярвам, че тя би могла да стигне до Негово величество, въоръжена със скрит кухненски нож? И дори ако хипотетично приемем, че тя би успяла да се добере до него, наистина ли смятате, че би могла да застраши живота му?
— Намирах се в една стая с десетина пазачи, които напълно съзнателно бяха нарушили сигурността на двореца и на всичкото отгоре бяха изгубили въведената вътре девойка. Трябва да призная, че не притежавам вашата увереност в способността им да защитят крал Амрат. Точно вие би трябвало да ме подкрепите в това отношение.
— Да ви подкрепя? — Думите бяха изречени с презрение. — Знаете ли какво си мисля, епископе? Мисля си, че самият вие и онези, които вие подкрепяте, много бихте се радвали да видите края на монархическата власт в Меленгар. Освен това мисля, че тази кула е удобно изолирана, макар да представлява част от кралските помещения. Стълбището е дълго, на върха е студено, а персоналът отбягва да ходи там, защото мястото се води обитавано. Прекрасна комбинация от близост и усамотение, която би послужила отлично на евентуални конспиратори. Смятам, че вие сте се качили там, за да проведете уединен разговор. Носи се слух, че преди смъртта на Уейнрайт на върха на кулата била видяна светлина. Може би сте имали навик да се срещате там и появата на кралските войници, неочаквано изникнали на стълбището, ви е стреснала. А наученото впоследствие ви е дало още по-голям повод за тревога. В гардероба е била скрита жена. Дали тя е стояла там и по времето, когато сте разговаряли със съзаклятниците си? Трябвало е да узнаете. Затова сте настояли за тревогата. Искали сте да я откриете и да й прережете гърлото.