— Момчето ми, позволете да похваля изобретателността ви. Историята ви несъмнено е скроена майсторски. Но защо я похабявате пред мен? Подобна реч е изготвена за пред краля — или поне за канцлера — за да пробуди недоверието му към мен и ако ми позволите да кажа, да отклони вниманието му от вас. И двамата знаем, че вие сте този, който подготвя заговори срещу краля. Вие сте този, който е изключително настоятелен в откриването на девойката. Вие ли помогнахте на Барнс да я вкара вътре? Затова ли сте го убили? За да не му позволите да разкрие истината? Виждате ли колко е лесно да се отправят обвинения? Но те сами по себе си не представляват нищо. Казвам това въз основа на собствен и съвсем пресен опит. Опитах се да накарам краля да разбере опасността, но той не оцени усилията ми. Той иска факти, а не предположения. А сега, освен ако не възнамерявате да ме арестувате, ще се връщам в катедралата. Вече съм прекалено стар за празненства.
Ричард почука и зачака.
— Кой е? — кресна Екзитър. — Какво искаш?
— Ричард Хилфред. Дойдох да посетя епископа.
— Разбира се, Хилфред, влизай — каза Салдур.
— Ти някога пазиш ли самия крал? — попита Екзитър.
— Тази вечер ми бе възложено да се грижа за безопасността на кралицата, Ваша Светлост, а тя току-що ме освободи.
— Това ли е всичко, лорде? — попита епископът.
— Ще открия девойката — каза му Екзитър. — Ще открия тази Роза. И тогава подозирам, че ще проведем съвсем друг разговор.
Той избута подчинения си от прага и с ожесточена крачка се отправи към стълбището.
— Влизай, Ричард. С какво бих могъл да ти помогна?
Сержантът внимателно затвори вратата след себе си, но пак остана нащрек. Нали самият той бе подслушал предишния разговор, проведен тук.
— Намерих Роза — тихо каза той.
Глава 15
Двамата крачеха бързо по тесния коридор. Ричард вървеше напред, повдигнал фенера високо за удобство на епископа. Това бе първото посещение на духовника в тъмницата. Оживлението на празника тук почти не се чуваше; до тях достигаше само приглушена смесица от разговори, смях и музика. Сержантът спря пред последната килия и използва ключа, който Ройбън му беше дал.
— Ройбън? — попита девойката, когато вратата се отвори.
— Не. — Ричард влезе и отново повдигна фенера, този път за да освети сгушената край стената девойка. — Аз съм баща му. Той ме изпрати тук. Довел съм епископ Салдур, който би искал да ти зададе няколко въпроса.
Двамата влязоха в килията. Духовникът показа края на огледа си, кимвайки с глава.
— Ти беше ли в кулата миналата нощ?
Роза кимна изпод отрупания със сламки килим.
Ричард със задоволство забеляза, че тя по нищо не прилича на неговата Роза. Тази бе много по-млада, някъде на годините на Ройбън, и имаше огромни очи.
— Сержант Хилфред ми каза, че си чула разговор между двама мъже. Какво си чула?
— Те обсъждаха убиването на краля.
— Кои бяха те?
— Не зная, сър.
Салдур пристъпи по-близо.
— Сигурна ли си? Много е важно.
— Никой от двамата не използва обръщения.
Свещеникът направи нова крачка.
— Сигурна ли си?
Роза се сви още повече, този път от страх.
— Сега си спомням… нямаше имена, но единият веднъж нарече събеседника си Ваша Светлост.
— Друго?
Тя се поколеба. Личеше, че се старае да угоди на изправения пред нея епископ.
Тогава очите й светнаха.
— Споменаха името Клер.
— Клер? — повтори Салдур.
— Чух… — Тя погледна към Ричард, сетне сведе очи към пода. Опитваше се да си спомни. — Да! Казаха, че било жалко, че Клер трябвало да умре, защото научила кой убил канцлера. — Девойката кимаше бързо, ронейки сламки от косата си.
— Казаха ли кой е бил?
Роза се замисли отново. Лицето й изразяваше усилие.
— Не.
— Ще можеш ли да разпознаеш гласовете, ако ги чуеш отново? Последва поредното й мълчание. Няколко мига тя наблюдава двамата мъже, преди с тих глас да заяви, че не знае.
Салдур остана загледан в нея още секунда, преди да излезе. Ричард го последва. Двамата поеха обратно сред празните килии. Когато прецени, че са се отдалечили достатъчно, епископът спря и зашепна:
— Кой друг знае, че тя е тук?
— Никой. Само синът ми.
— Синът ти?
— Ройбън. Днес е първият му ден на служба.
— Днес дежурен ли е?
— Да.
Салдур се усмихна.
— Отлично. Ще трябва да я изведеш от замъка. Направи го веднага, преди Екзитър да я е открил. Погрижи се за нея. Намери някое безопасно място, където никой няма да се сети да погледне. А после се върни, тази вечер ще имам нужда от помощта ти. Сега съдбата на кралството е в нашите ръце.