В случая Ейдриън се тревожеше за него. Ако в двореца биваше подготвян някакъв заговор, дано виконтът проявеше достатъчно разсъдливост да не се замесва.
Тропотът на бързо придвижващи се ботуши изникна от една странична уличка. Жителите на този квартал бяха трудолюбиви и рядко се задържаха навън след смрачаване. И никога не излизаха на групи. Ейдриън се притисна към вратата на обущарска работилница, при което си удари главата в оформената като ботуш табела. В следващия миг патрулът изникна пред очите му. Нощните пазачи бързо се насочиха към Роза и спътника й.
— Спрете!
Двамата се подчиниха, което позволи на патрулиращите да се изравнят с тях. И в този случай само един от тях носеше черно-бялата шерифска униформа. Останалите бяха облечени в обикновени туники и вълнени панталони, но всеки от тях бе прикачил бяло перо към шапката си: символ на делегираната им отговорност.
— Как се казвате? — попита униформеният.
— Аз съм сержант Ричард Хилфред от кралската гвардия.
— Войник от замъка? — попита един от цивилните.
Шерифът поклати глава и се навъси.
— Явно червено-златният табард и ризницата не са го издали?
Другият сви рамене, а вторият пълномощник прихна задавено.
— А тази коя е? — попита шерифът и с брадичка посочи Роза.
— Това не те засяга. Тръгнал съм по кралско поръчение; пуснете ни да продължим.
— Невъзможно. Възложено ни е да намерим младо момиче. Някаква курва. — Той замълча, вгледа се в Роза и леко я завъртя. — В продължение на две нощи обхождаме целия град. Но никой от десетките търсещи не се е натъквал на нещо, доближаващо се до търсеното. До този момент.
— А аз пак ти казвам, че в момента изпълнявам задача, възложена ми от Негово величество. — В гласа на сержанта отсъстваше какъвто и да било страх. Той дори звучеше раздразнен. — Виждаш униформата, знаеш какво означава тя. Сега ни пусни. Тази нощ нямам време за селски игрички.
— Може и да си тръгнал по кралска задача, а може и да не си. Ако е първото, тогава няма да имаш нищо против да дойдеш с нас до двореца, за да попитаме Лорд Екзитър. Ако той потвърди, ще се извиним подобаващо и дори ще те придружим до целта ти, за да не ти пречат останалите патрули. Как ти звучи това?
— Казах ти, че нямам време за игрички, хлапе.
Това не се хареса на шерифа.
— Ще ти се наложи да намериш време, сержанте, защото аз не съм хлапе, а шериф, отговарящ за една четвърт от Медфорд. А вие двамата сте арестувани.
В мига, в който униформеният посегна към Роза, Ричард я блъсна назад (при което тя нададе глух вик и падна на улицата). В следващия момент сержантът вече изтегляше меча си и го забиваше в стомаха на по-едрия от цивилните, който в този момент дори не гледаше към него. Роза изпищя, когато пронизаният се извъртя и рухна.
Следващият удар на Ричард бе насочен към шерифа, но срещна стомана: патрулиращите бяха успели да реагират и да изтеглят оръжия. Звънкият екот се понесе из улиците.
Тъй като сержантът бе съсредоточил атаките си срещу шерифа, един от цивилните успя да се възползва от изникнала възможност и разсече гърба на Ричард. А войникът не обърна внимание на удара.
— Той носи ризница, идиоте! — кресна шерифът. — Дръжте момичето и го отведете при Екзитър! — Униформеният премина в атака, за да изтласка Ричард с поредица удари към главата му.
Роза продължаваше да пищи и бе започнала да пълзи. Един от пълномощниците я сграбчи за ръката и я изправи. Тя започна да се мята и да го рита, което не му направи впечатление. Но тъй като затрудняваше движението му, мъжът се принуди да пусне меча си, да нарами девойката и да се отправи към двореца.
Ейдриън го изчака да приближи скривалището му.
— Добър вечер, пълномощнико — каза боецът, пристъпвайки напред. — Виждам, че носиш тежък товар. Трябва ли ти помощ?
За момент онзи го гледаше с подозрение, преди да каже:
— Оставих меча си по-нагоре. Ще ми го донесеш ли?
— Нямаш меч? Винаги става така, когато носиш само един. — В следващия миг Блекуотър бе насочил върха на собственото си оръжие към шията му. — Пусни я.
— Аз съм пълномощник на шерифа. Работя за лорд Екзитър. Не виждаш ли шапката ми?
— Странно, тази стратегия не ви помогна и със сержанта.
— Заради тази намеса ще увиснеш на бесилото.
Роза се раздвижи зад гърба на цивилния. Ейдриън не можа да види ясно, но онзи извика и я пусна.