— Още по-добре — заяви Ейдриън и се затича.
Той се отправи по една странична уличка — а може би това бе пространство между къщите: в тази част на града разлика почти нямаше. Той никога не бе идвал тук, но предполагаше, че по този път ще достигне по-бързо до целта си. Заради почти непрогледния мрак той едва не увисна на един простор, в последния момент осветен от луната. Един бърз завой го спаси. Пак си ожули ухото, но пък можеше да се нарани и много по-зле.
Уличката непрекъснато се стесняваше и в един момент боецът трябваше да преодолява купчини боклук — за огромно неудоволствие на семейство плъхове. Вече започваше да съжалява прекия си път, но скоро след това зърна площада. След преодоляването на една паянтова ограда Блекуотър се отправи към улица „Капризна".
Той достигна публичния дом задъхан, потропа на вратата и отпусна длани върху коленете си. Краката му мокрееха, но не от пот. Както винаги. И пак не мога да свикна с кръвта. Под светлината на фенерите той можа да различи тъмночервените петна. Трябва да започна да нося касапска престилка.
Поне този път сред кръвта нямаше негова.
Жасмин отвори вратата.
— Те дойдоха ли? — попита боецът.
Девойката го погледна и направи крачка назад.
— Мили Марибор, добре ли си?
— Нищо ми няма. Сержантът и Роза тук ли са? Успяха ли?
— Роза? — Възторг прогони объркания й страх. С обнадежден глас тя попита: — Видял си Роза?
— Да, беше тръгнала насам. Очаквах да я намеря тук.
Жасмин поклати глава.
— Нямам представа за какво говориш. Роза не е тук.
— Ейдриън? — Гуен също изникна в салона. Тя накуцваше, подпряна на импровизирана патерица. Лицето й все още бе подпухнало в грозни синини. Устните й също бяха подути и нацепени. Дясното й око оставаше затворено сред засъхнала кръв. След тази гледка боецът вече не изпитваше съжаление заради стореното. И не се срамуваше от кръвта по дрехите си.
— Търся Роза — настоя той.
— Всички я търсим — отвърна калианката.
— Но аз преди малко бях с нея. Един от кралските войници я беше повел на…
— Роза е била с теб? — Жените веднага наобиколиха Ейдриън.
— Бяха нападнати от шериф и неговите пълномощници. Аз — боецът сведе поглед към дрехите си — им помогнах малко.
Гуен кимна.
— Роза! Роза! — крещяха девойките.
— Очаквах да ги намеря тук. Двамата тръгнаха преди мен.
Гуен погледна към Жасмин, която отвърна:
— През последните два часа стоях пред вратата. Никой не е минавал.
— Може би отново са се натъкнали на някакви неприятности — каза Ейдриън. — Вие се оглеждайте, аз…
Гуен го задържа.
— Къде е Ройс?
Ейдриън я погледна колебливо.
— Той…
— Той добре ли е?
— Нищо му нямаше, когато го оставих…
Боецът се затрудняваше да измисли обяснение, което да не звучи ужасяващо. С Ройс това бе често срещан проблем. По принцип крадецът не се интересуваше от чуждото мнение, но в случая с Гуен беше различно.
— Всичко е наред — каза тя, забелязала колебанието му. — Просто се притесних, защото ти дойде сам и окървавен.
Ейдриън леко повдигна рамене в оправдание.
— Ще отида да огледам наоколо. Може би са се натъкнали на още пазачи.
Момичетата бяха престанали да крещят. На улицата не се забелязваше никакво движение. Повечето от пресечките на „Капризна“ представляваха тесни ивици между отделните постройки. Единствено фенерите пред публичния дом и прозорците на отсрещната кръчма предоставяха известна светлина. Някъде виеше куче. Малко бяха нощните звуци, които можеха да изразят подобна самота. Поне така смяташе Ейдриън.
Той често спираше, за да се ослуша. Къде ли са отишли?
При кладенеца спря за по-дълго, оглеждайки тамошните улички. Повечето от тях бяха изпълнени с различни отпадъци, също като онази, през която бе достигнал площада. Конете много цапаха пътищата: в по-заможните части на града работеха метачи, които почистваха изпражненията. В бедняшкия квартал те просто биваха сритвани настрана. Как ли вонеше тук в разгара на лятото?
Сред сенките и купчините бе трудно да се различи нещо. Ако не беше един случаен лунен лъч, попаднал върху крайчеца на роклята й, Ейдриън никога нямаше да я намери.
Пространството между заложната къща и прогнилата барака бе едновременно тясно и късо. Само две крачки му бяха необходими, за да се убеди.