— Потърсих го току-що. Негово величество не е на празненството. Не можах да открия и Бърни и Мал, които тази вечер трябваше да го пазят.
— Той спомена, че бил уморен. Главата го боляла. Спомена, че щял да се оттегля.
— Мал и Бърни с него ли бяха?
— Така мисля.
Бащата на Ройбън се навъси и погледна към Гришам, който кимна. Очевидно думите на собствения му син сами по себе си не бяха достатъчни.
Няколко мига подир това сержантът стоя неподвижно, объркан. През това време Ройбън можа да забележи, че петното върху ръкава на баща му е от кръв. То не беше
— Кралицата също се оттегли рано, заедно с принцесата — каза сержантът.
— Ясна е работата — ухили се Гришам. — Виното и онази сребриста рокля са докарали палаво настроение на нашия владетел. Затова са сложили дечицата да си лягат и са оставили гостите рано-рано.
Ричард кимна.
— Значи цялото кралско семейство се намира в замъка?
— Да — потвърди Ройбън, а Гришам кимна.
— Случи ли се нещо, докато отвеждаше Роза? — попита юношата.
Баща му забеля погледа, насочен към ръкава.
— Не — каза той, рязко се обърна и за втори път пое към двореца.
— Баща ти изглежда малко напрегнат тази вечер. Кой знае какво му е щукнало. На твое място бих се прибрал с шлем. За всеки случай, ако пак реши да те блъска във вратата.
Гостите започваха да се разотиват. Довелите малки деца бяха сред първите напуснали — те носеха спящи вързопчета, които повдигаха клепачи колкото да хвърлят наскърбен поглед към света. В отговор на жест от страна на Гришам една от колите се отделяше от редицата и спираше край чакащите. Жената се качваше първа, а съпругът й подаваше детето, преди да се качи на свой ред. Тогава лакеят затваряше вратата, каретата завиваше и отново се насочваше към портата, където Ройбън даваше знак за продължаване. После същото се повтаряше. Работата бе монотонна, но след дългото бездействие младият Хилфред я приветстваше.
По-късните напускащи бяха предимно двойки: по-младите крачеха хванати под ръка, а възрастните едва понасяха присъствието си. Повечето разговаряха шумно и се придвижваха с известно залитане, макар при пристигането си да бяха демонстрирали съвършена координация. Смехът бе значително по-силен от този при пристигане. Някои дори се впускаха в песни. Една особено едра жена разля гласа си над стълбището на двореца; към нея се присъединиха трима господа, небрежно преметнали плащове през ръцете си. Те не пожелаха да си тръгнат, преди да са довършили песента; Ройбън, който се бе намръзнал здравата, не можа да не се учуди на издръжливостта им. Нощният мраз не бе направил никакво впечатление на жакетите и тънките им панталони.
Изпълнението на квартета се бе оказало заключителна проява на вечерта — дворът започваше да се изпълва със заминаващи. Кочияшите демонстрираха опита си: те започнаха да се нижат по моста и с ловък професионализъм да намаляват бройката на чакащите. Въпреки това каретите се движеха една по една и пред двореца бе останала тълпа чакащи.
Именно тогава Ройбън чу първите писъци.
Пияните вършеха глупави неща. Те се смееха по-шумно от обичайното (и необходимото), крещяха и плачеха. Писъци по време на такова празненство не бяха немислими, само че в този се бе долавяла отчетлива паника. Ройбън и Гришам погледнаха по посока на писъците — към двореца — но не обърнаха внимание. В следващия миг тълпа гости се изля в градината. Последваха още викове, а също и блъскания. Някакъв старец бе повален на земята, а той от своя страна не пропусна да събори и жена си, докато се оплакваше. Но никой не му обърна внимание: всички се бяха загледали в двореца. И това беше странно, само че не представляваше повод за тревоги. Едва звънът на камбаната показа на Ройбън, че нещо не е наред.
Той погледна към Гришам и зърна същото притеснение в очите му.
Някъде около този момент за пръв път бе произнесена думата пожар.
От двореца сега излизаха слуги, а също и войници.
— Какво става? — кресна Гришам на придвижващия се към тях Винс.
— В замъка — запитаният се задави — избухна пожар. Цялата тази слама…
— Всички ли успяха да излязат? — попита Ройбън. — Принцесата навън ли е? — Юношата се огледа отчаяно. И напразно, нямаше как да я различи сред тази тълпа.
Винс поклати глава, отново задавен.
— Не можем да се изкачим по стълбите.
По стълбите…
Кралицата също се оттегли рано, заедно с принцесата.
Струпаните на двора извикаха, защото от вътрешността на двореца се разнесе трясък. Един от прозорците се строши под напора на огнен език.