Миризмата на кръв бе неизбежно свързана с дима на мангали и факли, лагерни огньове и опожаряването на крепости и домове. Когато бранителите бъдеха надвити, дверите на победената крепост биваха разтваряни и войниците се хвърляха напред с лудешки викове: те бяха се докоснали до смъртта и бяха оживели. След тази среща те се чувстваха като богове, които заслужаваха всичко. А и кой можеше да им попречи? Те просто вземаха всичко поискано и убиваха посмелите да оспорят.
След битка Ейдриън имаше навика да пие до смърт. Някой неизменно довличаше някаква бъчва, строшаваше капака й, подир което започваха безкрайни тостове. С помощта на тази течност Блекуотър се опитваше да забрави изживяното, да измие кръвта. Само че никога не успяваше. Петното отказваше да излезе. И докато той оставаше край бъчвата, някои от другарите му довличаха няколко от пленените жени и му предлагаха да си избере — отдавна бяха видели, че той е дал значителен принос за победата им.
Веднъж Ейдриън си беше избрал красива блондинка с разкъсана рокля, защото тя бе му напомняла за Арбър: момичето, което бе обичал в Хинтиндар. И от което се бе отказал заради най-добрия си приятел. Той бе сграбчил девойката и тя бе започнала да пищи. Но той само я бе задържал притисната към себе си. Тя бе престанала да се мята, осъзнала сълзите му.
Когато Ейдриън бе разтворил ръце, тя бе коленичила край него, загледана. Не бе казала нищо, само се бе взирала в него. Пламъците бяха трептели по бледото й лице.
— Съжалявам.
— Простете?
Ейдриън премигна. Красивото лице изчезна; замъкът Есендън отново изникна пред него.
— Какво казахте? — До него стоеше възрастен мъж и леко трепереше.
— Нищо — отвърна Ейдриън.
— Говори се, че кралят е мъртъв.
— Така ли? — Боецът бе започнал да обмисля най-краткия път за измъкване от тълпата.
— Предаден от един от собствените си охранители. Някой си Хилфред.
Хилфред? Ейдриън вече не бързаше да се маха.
— И какво е станало с войника?
— Бил екзекутиран от канцлер Пърси Брага. Новият ни канцлер по нищо не отстъпва на граф Пикъринг. Чух един от пазачите да казва, че лорд Екзитър бил виновен. Той подготвял заговор срещу Амрат, наредил кралските покои да бъдат заключени и подготвил пожара. Цялото кралско семейство е мъртво.
— Не цялото — тихо се обади жена, притиснала дете към гърдите си. От тона й човек би останал с впечатление, че тя разкрива някаква важна тайна. — Едно от децата оцеляло.
— Кое.
— Момичето. Ариста.
— Лорд Екзитър няма да пощади никого.
— Противен негодник — изсъска жената, запушила ушите на детето си.
— По-внимателно — каза старецът. — Той може да се окаже новият ни владетел.
Върху лицето на жената изникна ужас.
— Новият канцлер няма да допусне това. Той ще се погрижи справедливостта да възтържествува.
— Канцлер Брага не е родом от Меленгар — намеси се трети. Той бе успял да грабне одеяло, а също и безформена шапка, която непрекъснато придърпваше над червенеещите си уши. — Не е имал време да се сдобие със съюзници. А лорд Екзитър стои начело на цялата охрана. Дори и да се докаже, че той е виновен за смъртта на кралското семейство, не е ясно на чия страна ще застане армията. Може да предстои гражданска война.
— Днес е черен ден, черен — промълви жената и намести детето си.
След един последен поглед към пожара Блекуотър напусна тълпата и пое по улицата. Далеч от пожара нощният хлад се усещаше. Беше излязъл вятър, северен вятър. Дъхът на приближаващата се зима.
Той пое към търговския квартал. Щеше да намине през кръчмата: имаше вероятност Ройс да е върнал каретата и вече да го чака там.
На площада със статуята на конния владетел се бе струпала нова тълпа — по-малка, около двадесет души, стиснали фенери и факли. При приближаването си Ейдриън откри причината за струпването им.
Към статуята беше привързан труп. Ужасяващо обезобразен труп, украсен със свещи и облечен в черно-бяла униформа. Очите, ушите и няколко от пръстите му липсваха. Пред гърдите му стоеше голям знак, прикрепян от собствения му декоративен кинжал.