Това се случва с всички — благородници или не — които посегнат на дамите от Медфордския публичен дом.
Изглежда Ройс бе успял да намери лорд Екзитър. Блекуотър извърна поглед; бе видял достатъчно.
Пред „Светият меч" бе спряла каретата на Дънуди, само че Ройс го нямаше. Самият Дънуди все още не се беше събудил; боецът го остави да спи.
Искаше му се да пийне нещо, само че кръчмата бе пуста. Всички будни бяха отишли при замъка или стояха край статуята.
Ейдриън отново мина край двореца — пожарът още не беше угаснал. Пламъците вече подскачаха над покрива. Пред очите му върхът на една от кулите рухна, отнасяйки знамето с изобразен сокол. Тълпата възкликна. Всички бяха изоставили усилията си да гасят самия дворец и пълнеха кофите си от рова, за да спасят постройките в двора.
Блекуотър се насочи към занаятчийския квартал. В тукашния централен площад също откри струпани хора, макар и само петима. Хук имаше друго обезобразено тяло, осакатено по същия начин: без очи, уши и пръсти. Към него бе прикачена по-малка бележка:
Той уби дама от Медфордския публичен дом.
Мъж с яркочервена шапка се опитваше да разчете написаното за неграмотните.
— У-у-би да-ма…
Със същото методично заекване онзи прочете и седемте думи.
— Това е Стейн — каза друг от зяпачите.
— Аз бях там в нощта, когато той уби клетото момиче — рече трети. Той изглеждаше познат, бе окачил дърводелски чук на колана си.
— Как се казваше тя? — попита онзи с червената шапка.
— Беше преди година. Вече не си спомням.
— Винаги съм казвала, че той ще свърши зле — повдигна пръст някаква старица.
Това име беше познато на Ейдриън. Така се бе казвал онзи, който бе убил приятелка на Гуен. Именно това убийство я бе подтикнало да напусне кръчмата отсреща. Всъщност убитата бе курва от „Противната глава", но бе ясно, че Ройс се стреми да изпрати пределно ясно съобщение. А и местните нямаха нищо против да сливат детайлите.
След като премина край притихналите работилници и дюкяни, боецът навлезе в бедняшкия квартал. Труповете на пълномощниците бяха изчезнали. Сякаш битката изобщо не се бе състояла. Оставащите петна побързаха да го уверят в противното.
Със закъснение Ейдриън осъзна, че е трябвало да заобиколи, за да не се натъкне на тази гледка, само че беше прекалено уморен. Нощта бе дълга. В момента му се искаше само да се наспи. На сутринта щеше да продължи да търси Ройс. Или пък крадецът щеше да го намери сам. Стига да беше жив, несъмнено щеше да го стори.
Този път той не тръгна да се лута между постройките, а продължи по главната улица и прекоси централния площад.
Всяка от четвъртините на града можеше да се похвали със свой собствен отличителен знак. Благородниците си имаха фонтан със статуя, площадът на търговския квартал имаше красиви пейки, а занаятчиите също имаха фонтан, макар и по-малък. Бедняците трябваше да се задоволят с кладенец и дъска за съобщения.
Още преди да е видял последната, Ейдриън можеше да се досети, че тази вечер към нея е прикрепено нещо.
И не остана разочарован.
Третото за тази нощ тяло също бе поставено в познатата гротескна поза. От него все още се стичаше кръв, която есенният мраз караше да дими. Тук отсъстваше тълпа. Пристигналият Ейдриън се оказа единствен зрител. Този мъж бе единственият от тримата приковани, които той бе познавал. Но и това не го накара да изпита съчувствие.
Ройс здравата се беше потрудил тази нощ. Боецът се радваше, че не бе го придружил.
Блекуотър се отправи към публичния дом, загърбил площада, кладенеца, дъската със съобщения и обезобразеното тяло на Рейнър Грю.
Глава 20
Годините работа за Рейнър Грю бяха повредили биологичния часовник на Гуен: нощем тя почти не спеше. Навикът бе останал дори след отпадането на нуждата да будува по това време. Тя заспиваше само подир изгрев.
Това бе една от причините идването на войниците да я завари облечена.
Бедняшкият квартал рядко виждаше подобни посещения, така че причината за появата им не позволяваше съмнение. Последната им поява бе предшествала пребиването й. А този път войниците бяха още по-шумни. Гневните викове и тропотът на копита звучеше като буря. Освен това тя дочу търкалянето на кола — много по-тежка от обикновена карета.