Сигурно и в момента Мерик Мариус извличаше ползи от гениалността си. Ройс не бе го виждал от години, не и от времето, по което някогашният му най-добър приятел беше уредил арестуването му. Във въпросния случай Мелбърн бе влязъл в ролята на направляваната вода.
А когато Ройс бе излязъл от затвора, Мерик вече не бе част от Черния диамант. Мелбърн така и не си беше правил труда да го търси. Но дали щеше да убие някогашния си приятел, ако се беше натъкнал на него? Искаше му се да мисли, че би могъл да избегне това, но пък нямаше как да притежава контрол над абсолютно всички фактори, за да знае със сигурност.
Мерик никога не би допуснал грешките, които Ройс бе направил тази нощ. Но нямаше полза да се укорява постфактум. Сега трябваше да мисли над друго: какво би направил Мерик, за да поправи тази ситуация? По какъв начин крадецът можеше да насочи водата по желания път?
Той забеляза Ейдриън да се приближава по улицата. Поне той бе жив.
— Не си прави труда да продължаваш — отбеляза Мелбърн. Блекуотър подскочи заради неочаквано разнеслия се глас.
— Ройс… — Боецът бавно си пое дъх. — Някой ден ще ме довършиш.
— Млъкни и ела.
Зад „Противната глава" двамата прекосиха някакви дъски, излегнати над същинска река отпадъци. Ройс разби ключалката на задната врата, с което им осигури достъп до пивницата. Тя бе празна и мрачна. Тук несъмнено щяха да се отбият непретенциозни обирджии, но това щеше да стане през предстоящите дни. Украсата, която Ройс бе оставил край кладенеца, щеше да ги държи настрана поне до сутринта. Всички бедняци щяха да останат изпокрити.
Мелбърн се приближи до прозореца и огледа улицата: тя си оставаше пуста и мрачна. За да не привлича внимание, крадецът не си направи труда да запалва светлина. Него това го устройваше, само че тромавият Ейдриън непрекъснато намираше в какво да се блъсне.
— Дали духът на Грю би имал нещо против, ако си налея едно? — попита боецът. Той бе успял да се добере зад бара и в момента опипом търсеше чаши.
— Наред ли е всичко?
— Защо питаш? Защото искам да си налея една бира?
— Защото в момента крадеш една бира.
— Човекът е мъртъв. Не мисля, че ще възрази.
— Но това не е типично за теб.
— Нима вече ме познаваш толкова добре?
— На път съм.
Блекуотър откри голяма калаена халба и я напълни до преливане. Той издуха по-голямата част от пяната, напълни образувалата се празнота, опита, пресуши чашата и наля отново. А подир това отново се затътрузи сред мрака.
— Сигурно ще се зарадваш да узнаеш, че си прав. Имах отвратителна вечер.
— Какво стана с Роза?
Двамата се настаниха на маса до прозореца — до онази, която бяха заемали преди — за да може крадецът да държи улицата под око.
А тя си оставаше мрачна. Единствено лунната светлина хвърляше известни очертания и отнемаше пълното господство на чернотата. Нейното сияние зараждаше остри черти и сенки. Половината Ейдриъново лице бе откраднало няколко лъча.
Боецът отново изглеждаше сразен. Ако видеше подобно изражение върху лицето на дете, Ройс би обявил хлапето за нацупено. Странното беше, че приятелят му изпадаше в тези настроения най-често след битка. И тъй като дрехите на Ейдриън бяха само изцапани с кръв, а не посечени, Мелбърн прецени, че тя е принадлежала на другия. Самият Ройс винаги би се радвал след победа. Но пък спътникът му виждаше нещата по свой си, чудат начин.
— Тя е мъртва. — Ейдриън отпи поредна глътка, обърса уста и положи лакти върху масата.
— Патрулиращи?
— Не. Двамата действително се натъкнаха на един патрул, но успяха да продължат. — Той се облегна назад и посочи ризата си. — После ги бяха подгонили други четирима, но за тях се погрижих аз. Проблемът е, че това с нищо не помогна. По-късно открих тялото и сред боклуците.
— Някой друг от градските патрули?
— Не. Мисля, че е бил сержантът, който я придружаваше. Уверен съм, че той искаше единствено да я изведе от двореца, а не да я заведе у дома.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ти си се справил по-добре от мен. Ти си изгубил само едно момиче. Аз съм почти сигурен, че съм докарал гибелта на всички останали.
Ейдриън тъкмо повдигаше чашата към устните си.
— Моля?
— Неотдавна всички те бяха арестувани.