— О, Стивън, никога не съм чувала по-прекрасна идея. А ти си най-прекрасният човек. И не само заради щедростта. — Хвърли се в обятията му и го прегърна силно. — Ти не видя в Томас и Мария просто двойка пътуващи актьори, живеещи ден за ден. Ти прозря тяхната доброта, техния талант, техните мечти. — Вдигна лице към него; очите й бяха пълни със сълзи. — И прие тези мечти достатъчно сериозно, за да им помогнеш да ги осъществят.
Херцогът погледна лъскавите коси и гъвкавата, женствена фигура и се сети отново за ужасеното момиченце в бедняшкия крайбрежен квартал.
— Те са ти спасили живота. Ако не бяха те взели със себе си, щеше да умреш по ужасен начин. Мария и Томас са били млади, без пари и сигурност. И въпреки това са те прибрали и са ти създали изпълнен с обич дом. — Обхвана нежно лицето й между дланите си. — Заради това с радост бих им дал всяко мое пени.
— Театърът е предостатъчен. — Тя се засмя през сълзи, повдигна се на пръсти и го целуна. Устните й казваха повече от всякакви думи. Бавно нарастващото до този момент желание прерасна в гореща, непреодолима нужда. Младата жена прекъсна целувката и заяви дрезгаво: — Да се прибираме.
Очите й бяха потъмнели и станали почти черни, а устните — пълни с чувствени обещания.
— По-късно.
Искаше я веднага. Предишната нощ се бе чувствал прекалено изтощен от болката за какъвто и да било опит за интимност. Всеки следващ ден усещаше напредъка на болестта. Колко пъти още щеше да има сила да я люби? Нима трябваше да започне да брои в обратен ред потенциално възможните съвкупления така, както правеше с оставащите му дни?
Трескаво я притисна към стената между костюмите. Дългата до коленете кадифена пелерина на крал Хенри падна от закачалката на пода. Сля устните си с нейните, а гърдите му смачкаха закаченото на корсажа букетче. Изумлението спря дъха на Розалинд, но тя беше обхваната от не по-малка страст и му отвърна веднага.
Дланта му обхвана гръдта й.
Можела е да умре от глад или болест. Или от ръката на някое чудовище с човешки вид. Боже мили, можеше изобщо да не я познава. Подобна мисъл беше непоносима.
В този момент в съзнанието му прозвуча един стих от Андрю Марвъл: „Ако имахме достатъчно време…“
Но те нямаха време. Дните и часовете отминаваха един след друг. Плъзна длан между бедрата й, загали я. Розалинд изохка, ръцете й се стрелнаха под сакото му и започнаха да милват гърба му с кръгови движения.
„Но зад гърба си чувам непрестанно свистящите криле на времето.“ Вдигна полите й, най-накрая се справи и с многобройните пластове на долното бельо, докато намери това, което търсеше. Пулса на живота.
„Гробът е спокойно, усамотено място, но там не ще имаш любов.“ Сега той беше жив. От кръв и плът. Жив.
Разкопча бричовете си. Повдигна левия й крак, подпря го на кръста си и проникна в нея.
Съзнание, и сърце, и любов. Жив.
Тя си пое рязко въздух. Стивън спря за момент, засрамен от своята грубост и бързина.
„Спокойно, усамотено място…“ Повече не беше в състояние да се контролира, тъй като с Розалинд той беше напълно, отчаяно жив.
„Но там не ще имаш любов.“ Затова пък тук и сега, те се прегръщаха и целуваха, слети в първична, дива връзка. Неговата съпруга, неговата половинка, част от душата му, ако имаше такава. Пробуждаща страстта му и превръщаща я в буен, всепоглъщащ огън. Жив. Жив.
Розалинд извика. Той завря лице в косите й и притисна слабините си в омекналото й тяло. Тя заби зъби в рамото му и потрепери конвулсивно. Нейният оргазъм предизвика избухването на неговия. Животът се разля в нея, мистериозен и разточителен. Малката смърт, която унищожаваше неговото същество и го свързваше дълбоко, макар и за кратко, с нейното. Живот отвъд живота.
И след това, съвсем скоро, оставаше сам. Две отделни същества вместо едно.
Беше се вкопчил в нея. Повдигнатият й крак се плъзна бавно по прасеца му до земята. Остана силно притисната в него, женствено мека. Продължаваше да стои със затворени очи и това като че ли правеше по-силни другите усещания, увиснали насред смълчания въздух.
Толкова малко време им оставаше. Толкова малко…
Дочу скърцане. След това нещо докосна крака му.
Стреснат отвори очи и погледна надолу. Хрътката на Фарли го наблюдаваше с интерес. Кучето се бе качило на горния етаж и бе влязло през отворената врата.