— Ако трябва да избирам между смеха и благопристойната сериозност, предпочитам да се смея всеки ден — промълви тя. — Все пак съм прекарала почти целия си живот в професията на забавлението.
Стивън кимна.
— Първата вечер, когато те видях във Флечфийлд, забелязах две възрастни сестри, които чакаха да си купят билети за представлението. Явно подобно нещо беше рядко и много ценено събитие в техния живот, което след това обсъждаха и помнеха с години. Доставянето на такова удоволствие е работа, на която трябва да се гледа сериозно. — Вдигна друга покана, след което я изхвърли през рамото си. — Но не и ходенето на сбирка, организирана от най-амбициозния в социално отношение човек в Англия. — Отвори следващото послание, този път писмо, и го прегледа. — Това е от братовчеда Куинтъс от Норфолк. Информира ме, че мисис Рийз, официалното име на Ели Уордън, и нейното бебе, са се настанили удобно и че главният коняр я ухажвал. Конярят е добър човек, а както изглежда момичето също си падало по него. Пита дали имам нещо против да се оженят.
Розалинд се усмихна мрачно.
— Имаш право. Братовчед ти е решил, че Ели ти е била любовница и синът й е твое извънбрачно дете. Предполагам нямаш нищо против брака й.
— Абсолютно нищо. Конярят е наистина добър човек. Надявам се да се разбират. — Отвори последната карта. — Лейди Касъл организира музикална вечер. Не я познавам добре, но обичам музиката, а тя винаги наема превъзходни изпълнители.
— Прието — заяви херцогинята. — Аз също обичам музиката. Бихме могли все пак да направим нещо просто защото искаме.
Младият мъж се засмя и прибави поканата към купчината на приетите.
— Ако изпратя карета, дали родителите ти биха могли да пристигнат в Лондон за един-два дена? Искам да споделя с тях идеята си за „Атиниум“, тъй като нямам намерение да го купувам, ако това не ги интересува.
Хареса й как той не решаваше автоматично, че семейство Фицджералд ще приеме задължително неговия подарък.
— Би трябвало да могат да се измъкнат, но тяхното отсъствие ще ограничи пиесите, които трупата може да изпълнява. Да запазя ли стая в една от близките странноприемници.
Стивън повдигна вежди.
— Мислиш ли, че ще откажат да отседнат под моя покрив?
Тя се поколеба, но реши да каже истината.
— Няма да искат да те притесняват.
Думите й видимо го нараниха.
— Знам, че ме мислиш за сноб, но не бих бил никакъв джентълмен, ако не зачитам родителите на съпругата си. Освен това искам Томас и Мария да дойдат тук. Липсват ми.
— Добре тогава — отвърна тя. — Каретата може да ги докара право в Ашбъртън Хаус, за да не им даде друг избор.
Херцогът посегна към перото си.
— Освен това ще призова секретаря и личния си камериер от абатството. Те сигурно се чудят какво е станало с мен.
Розалинд го изгледа.
— И през всичките тези седмици не си писал нито веднъж до дома си, така че прислугата там да знае как си и къде се намираш?
— Не — отговори простичко той. — Много ми беше приятно да се измъкна така инкогнито. Но не бих имал нищо против да разчитам отново на услугите на личния си камериер. Научих, че мога да се справям сам, ако се налага, но сега, след като съм доволен от резултатите, с удоволствие бих прехвърлил тези задължения отново на Хъбъл.
Младата жена поклати глава и се усмихна. Определено различни светове.
— Без самодоволни усмивчици — заяви строго съпругът й. — Трябва да наемем камериерка за теб. Ще имаш нужди от такава.
Херцогинята въздъхна, но се съгласи. Все пак опитите й да се влее във висшето общество не бяха заради нея самата, а заради Стивън и детето, което носеше. Заради тях бе готова да изиграе най-великата роля в живота си.
Свикнаха бързо с новото дневно разписание. Сутрините Стивън посвещаваше на деловите си занимания. Следобедите прекарваха заедно, като разговаряха, четяха или се смееха на чудатостите на Поршия, а вечер излизаха. Всеки ден беше различен и, както бе отбелязала Розалинд след венчавката, опитваха само от каймака. В този факт се криеше болезнена ирония. Повечето младоженци скоро след сватбата започваха да полагат основите на бъдещия си съвместен живот. А техният брак нямаше да продължи много повече от медения месец.
А те действително живееха все още в меден месец, с цялата романтика, която включваше това понятие. Всяка сутрин тя намираше безупречна червена роза във вазата на тоалетката си. Червена роза за страстта помежду им.
Новият й гардероб започна да пристига — по няколко тоалета всеки ден. Нищо не можеше да накара една жена да се почувства на върха, както изумителната дреха. Приятелите му се държаха прекрасно с нея. На всичкото отгоре светските събития, които избираше Стивън, бяха неизменно много приятни. Въпреки пренебрежителното му изказване за светската игра, той очевидно бе решил да не прахосва малкото останало му време в неща, които не му харесват.