— Един херцог може да закъснява почти навсякъде, освен в свещените предели на Олмак — заяви със сух хумор лейди Касъл.
— Така е, но закъснението е нещо толкова невъзпитано. — Обърна се към Розалинд, която се смееше на нещо казано от графа. — Ела да се запознаеш с нашата домакиня, скъпа.
Младата жена се обърна с усмивка. Облечена с коприна в кехлибарен нюанс, тя имаше особено сияещ вид тази вечер.
— За мен е удоволствие да бъда тук, лейди Касъл. Клавесинът звучи божествено.
Графинята вече бе вдигнала ръка и изведнъж я отпусна. Лицето й доби мъртвешки блед цвят, когато се взря в своята гостенка. И изведнъж политна назад в несвяст.
Стивън, който се намираше само на крачка от нея, успя да я прихване, за да не се нарани при падането на мраморния под.
— Ана! — извика съпругът й и се спусна към нея.
Клепачите й потрепнаха и се отвориха.
— Аз… добре съм, Роджър — прошепна тя. — Помогни ми да отида в библиотеката. Ашбъртън, ела и ти. — Погледна към Розалинд и по цялото й тяло премина тръпка. — Със съпругата си.
Херцогът се спогледа стреснато със своята любима, а след това помогна на Касъл да отведе развълнуваната неизвестно от какво графиня в библиотеката. След като я настаниха на дивана, икономът наля чаша бренди и се оттегли при даден от своя господар знак.
Лейди Касъл изпи глътка от алкохола и цветът на лицето й се върна.
— Съжалявам, че ви изплаших всичките. — Погледът й се насочи към Розалинд. — Вие приличате, и то невероятно, на по-малката ми сестра София. Моминското ми име е Уестли. Възможно ли е да сме роднини?
Младата жена настръхна.
— Аз… не знам. Аз съм намерено дете. Осиновили са ме, когато съм била на три години.
— Кога? Къде? — попита остро графинята. Розалинд се отпусна на един стол и вкопчи пръсти и страничните му облегалки.
— Намерили са ме на една крайбрежна улица тук, в Лондон, през лятото на 1794 година.
В настъпилата тишина от салона долетяха отчетливо подобните на камбанки звуци от Моцартова соната.
— Боже мой! — Лейди Касъл притисна длан към гърдите си и вдигна поглед към своя съпруг. — Мислиш ли, че е възможно, Роджър?
Неподвижността на Розалинд напомни на Стивън за заек, опитващ да избегне вниманието на приближаваща лисица. Затова застана зад нея и постави безмълвно длан върху рамото й.
— Разкажете ни за вашата сестра — обърна се той към домакинята.
— София се омъжи за французин, Филип Сен Сир, граф дю Лак. И двамата загинаха по време на Режима на терора. Имаха дъщеря, Маргьорит, която по онова време беше на около три годинки и половина. Предположихме, че детето също е мъртво. — Лейди Касъл се приведе развълнувано напред. — Вие приличате много на София, херцогиньо, само че имате кафяви очи, също като съпруга й Филип. Спомняте ли си как сте се озовали в Лондон?
— Не.
Силно пребледняла, младата жена се отдръпна назад, като поклащаше леко глава напред-назад. Темпото на мелодията от далечния клавесин се увеличи, нотите заваляха като дъждовни капки.
Без да отделя разтревожения си поглед от своята съпруга, Стивън обясни:
— Очевидно е преминала Ла манша заедно с някаква възрастна жена, която умряла веднага след като слезли в Лондон. Розалинд преживяла в продължение на няколко седмици, като се хранела с това, което успеела да намери в боклуците. За щастие била осиновена от една млада двойка, Томас и Мария Фицджералд. Съвсем неотдавна научих, че говори малко френски в просъница, макар никога да не го е учила.
Лейди Касъл остави брендито с трепереща ръка.
— Макар да имаше проблеми със сърцето, нашата стара дойка, мисис Стандиш, замина във Франция със София, тъй като сестра ми искаше детето да говори и английски. — Гласът й изневери за момент. — В последното писмо, което получих, пишеше, че дъщеря й говорела много добре и английски, и френски. Толкова… толкова се гордееше с ума на момиченцето си.
— Възможно е да е съвпадение, Ана — рече лорд Касъл, като оглеждаше лицето на Розалинд. — Не си виждала сестра си от почти трийсет години. Може би преувеличаваш приликата.
Може би, но Стивън забелязваше сходство между своята съпруга и графинята — и тя имаше изправена осанка, косата й беше смесица от сребристо и светлокестеняво.
Ръката му натежа върху рамото на Розалинд, когато отговори вместо нея.
— Моята съпруга не помни почти нищо от времето преди своето осиновяване. Но си спомня детската си кърпичка, бродирана с цветя, инициала М и стилизиран лъв в двата противоположни края.
— Лъвът от герба на Сен Сир! Майка ми избродира две такива кърпички за бебето на София. — Със сълзи в очите, лейди Касъл протегна ръка. — Скъпото ми момиче, ти си моята племенница. Мисис Стандиш очевидно те е спасила и те е довела у дома, в Англия. Маргьорит…