Розалинд също бе видяла въпросния мъж, тъй като бе от онзи тип, който забелязват всички жени — висок, уверен, красив. Заслужаваше да си помечтаеш за него. Но тази сутрин нямаше време за фантазии.
— Този човек е по-вероятно адвокат, отколкото лорд — каза тя. — Или може би преуспял прекупвач на царевица. Изяж си яйцата преди да е дошъл Брайън и да е погълнал всичко, което намери.
Сестра й се изсмя и се изправи. Превзетите й маниери изчезнаха, докато си сипваше солидна порция.
— Бас държа, че никой никога не е казвал на Жулиета да си изяде яйцата, преди да е дошъл малкият й брат.
— Но щяха да й го казват, ако Брайън й беше брат. — Розалинд сгъна закърпената дреха и я прибра в сандъка с костюмите. — А, говорим за вълка…
Чу се бясно препускане надолу по стълбите. Изведнъж то прекъсна рязко и бе последвано от сгромолясване. Розалинд се намръщи. Тъкмо се изправи, когато малкият й брат влезе в салона. Той беше типичен Фицджералд, с тъмни коси и светлосини очи, но сега лицето му беше пребледняло, а лявата длан стискаше дясната му китка.
— Току-що паднах и май си счупих китката.
В това семейство бе много трудно да различиш действителните проблеми от въображаемите, но и Розалинд, и родителите й, и Алоишъс се струпаха веднага около него, тъй като не знаеха какъв е случаят. Момчето извика силно, когато Розалинд опипа внимателно пострадалата ръка.
— Прилича на леко навяхване — заяви тя, след като приключи. — Ще я превържа и след един-два дни всичко ще бъде наред. Следващия път не тичай по стълбите.
— Днес няма да мога да си напиша домашното по математика — произнесе с надежда брат й.
— Можеш и ще го направиш — отвърна строго Томас. — Човек си подготвя домашното по математика с главата, не с ръцете.
— Не е вярно. Брайън използва пръстите си, за да прави сметки — възкликна предизвикателно Джесика.
— Не ги използвам! — извика възмутено брат й. — Ти си тази, която така и не стигна доникъде с алгебрата.
С лявата ръка той изсипа останалите яйца в чинията си, докато Алоишъс го наблюдаваше с жив интерес. Джесика отметна глава. Беше невероятно добра в това.
— Една богиня на сцената няма нужда от алгебра. Предостатъчно е, че мога да преценя постъпленията само като хвърля поглед към събралата се публика в театъра.
Сестра й вдигна очи към тавана.
— Отивам за чантичката с медицинските принадлежности, докато вие двамата се джафкате.
И тръгна към вратата. Тъй като Брайън споделяше типичната за повечето десетгодишни момчета съдба често да се наранява, тя винаги слагаше медицинската чанта най-отгоре в багажа, за да е подръка. Но преди да излезе от стаята, поспря за момент, за да огледа членовете на своето семейство.
Сърцето й преливаше от любов. Благодари за кой ли път на съдбата, че бе изпратила Томас и Мария на онази мизерна крайбрежна уличка, и за благородството им, станало причина да приберат просячето. Розалинд пазеше само смътни, кошмарни спомени за времето, което бе прекарала из улиците, но срещата й със семейство Фицджералд бе съвсем ясна в паметта й. Дори да доживееше стогодишна възраст, пак нямаше да забрави добротата в очите на Мария.
Забеляза с болка признаците на наближаващата старост по лицата на родителите си. И двамата все още изглеждаха добре, но наближаваха петдесетте и в тъмните им коси се бяха появили сребърни нишки. Животът в пътуващ театър не беше лек. Колко ли още щяха да бъдат в състояние да продължават по този начин? Живееха сравнително добре, но не успяваха да заделят почти нищо настрана. Заплатите на актьорите, костюмите и поддръжката на фургоните струваха доста.
Не че това тревожеше Томас; той вярваше, че Господ няма да ги изостави. За жалост Розалинд не вярваше като него, че Бог изпитва особен интерес към финансовото положение на семейство Фицджералд.
Излезе от помещението и затвори внимателно вратата след себе си. Може би Джесика щеше да успее на сцената на лондонските театри и да стане толкова популярна, та да може да си позволи да издържа възрастните си родители. Тя имаше и талант, и амбиция. Или пък Брайън щеше да пожъне огромен успех, тъй като той също проявяваше актьорски способности. Двамата бяха най-големият шанс на семейството за материален просперитет, защото талантът на Розалинд беше скромен. Можеше да се каже, че почти не съществуваше.
С въздишка заизкачва стълбите към стаята, която делеше със сестра си. Предстояха промени; чувстваше го със сърцето си. Разбира се, знаеше, че семейството няма да може да живее заедно винаги. Джесика може и да си правеше шегички с любовта към някой непознат, но това бе знак, че вече бе съзряла за подобно преживяване. Не след дълго щеше да си намери съпруг и да напусне трупата.