— Какво искаха войниците? — попита спокойно и приглушено съпругът й.
Тя се изви в обятията му.
— Те… те казаха, че всички аристократи ги чакала Мадам Гилотина. Татко се възпротиви с думите, че винаги е бил приятел на революцията, но един войник го удари и той падна. Мама извика и опита да отиде при него, но войниците я хванаха. Единият каза: „Tres belle aristo putain“ Започнаха да се смеят. Друг рече: „Защо да я пращаме при Мадам Гилотина? По-добре да видим какво можем да направим за нея тук?“ — Сърцето на Розалинд блъскаше така силно в гърдите й, че заглушаваше външния свят и я изолираше насаме със спомените й. — Те… събориха майка ми на пода и започнаха да й късат дрехите.
Дъхът на Стивън секна.
— Какво проклятие, че си била там и си видяла всичко!
Ужасът, който младата жена бе държала в себе години наред, бликна навън.
— Войниците бяха забравили за татко. Той се изправи, залитайки, и се приближи до една от масите. В чекмеджето й беше скрил пистолет, тъй като знаеше за уличните бунтове. Извади го и каза… — Розалинд започна да се гърчи като хванато в клетка животно. — Той каза: „Дано Господ да ми прости, Софи.“ После… после…
Гласът й пресекна и тя изгуби способността си да говори, докато съпругът й не се обади:
— Не се страхувай, скъпа. Няма значение какво се е случило тогава, сега си в безопасност.
Херцогинята стисна очи. Искаше да се освободи от сцената, белязала съзнанието й.
— Той… той простреля мама в сърцето — промълви обхваната от ужас тя. — Изстрелят беше силен, толкова силен, а димът влезе в очите ми. Не разбирах какво става, дори когато тя се отпусна и престана да се съпротивлява. Лицето й беше умиротворено. Но войниците побесняха. Един от тях изкрещя: „Тази свиня уби уличницата преди да успеем да я имаме.“ — Розалинд си пое на пресекулки въздух. — Извади сабята си и… и преряза гърлото на баща ми.
Стивън изруга отново наум и притисна главата й към гърдите си, използвайки топлото си тяло като щит срещу ужаса в собственото й съзнание.
Съпругата му от своя страна осъзнаваше смътно, че не би могла да си припомни всичко това, ако не се чувстваше така сигурна в неговите обятия.
— Всичко беше в кръв — прошепна тя. — Реки от кръв. Започнах да пищя. Водачът вдигна поглед, видя ме и извика: „Детето на аристократите се нарича Маргьорит. Доведете ми я. Тя ще замести майка си.“ Двама от войниците се заоглеждаха как да стигнат горе до галерията. Един от тях се провикна: „Ето, Маргьорит, идваме.“ В гласа му имаше нещо толкова ужасяващо… — Спря отново, за да си поеме въздух. — Хукнах и открих Санди, и… знаеш останалото.
Беше се притиснала в него толкова силно, че усещаше ударите на сърцето му. Или може би това бяха ударите на нейното сърце.
— Страховита история, розичке. — Нежният глас на Стивън прозвуча като балсам в ушите й. — Сърцето ми се къса, задето си станала свидетел на всичко това. Но все пак… все пак е свършило бързо. Баща ти е имал смелостта и решителността да спаси майка ти от неописуеми страдания. — Погали влажните й коси. — Трябва да я е обичал много, наистина много.
Розалинд се замисли за бързото и ужасно решение, което е бил принуден да вземе баща й.
— Така той спаси не само нея, а осигури и на себе си бърз край — отвърна с потреперващ глас тя.
— Баща ти е бил смел човек — прошепна Стивън. — Не знам дали аз бих имал куража да натисна спусъка.
— Съмняваш се в храбростта си, когато всеки ден се изправяш лице в лице със смъртта с достойнство и самообладание? Ти си най-смелият човек, когото познавам.
— Не най-смелият, а един от най-големите късметлии. — Целуна слепоочието й. — Като си помисля, че те намерих, а можех да тръгна да бродя къде ли не из Англия.
Нежността му бе по-голяма дори отколкото преди малко, когато се бяха любили. Младата жена започна да се отпуска в обятията му.
— Радвам се, че си спомних — сподели тя, като мислеше на глас, изненадана от облекчението, което я бе обзело. — През целия си живот съм чувствала, че в най-тъмните ъгълчета на съзнанието ми се крият чудовища. Сега вече знам за какво става дума.
— Чудовищата не могат да оцелеят на светлината. — Обърна я на една страна гърбом към себе си и я притисна към гърдите си. — Спи, розичке, и знай, че си в безопасност.
Сигурна в силата на неговата обич, младата жена потъна в изтощен, безпаметен сън.
Глава 28
Бели, тежки снежни парцали се въртяха във въздуха и правеха още по-мрачен северния провинциален пейзаж. Зимата идваше рано в Шотландия. Майкъл гледаше през прозореца към падащия сняг, като отпиваше от време на време от халбата парещ пунш с уиски.