Би постъпил точно така, ако смяташе, че има някакъв шанс да научи истината. Подозираше обаче, че единствените, които я знаеха, вече не можеха да отговорят.
Междувременно силите му се възвърнаха донякъде. Направи върховно усилие, за да се върне в леглото и в обятията на Розалинд.
Денят беше слънчев и това й се стори добро предзнаменование. Розалинд стискаше ръката на съпруга си, докато каретата ги отнасяше към Ричмънд. Градът се намираше по течението на Темза, веднага след западните покрайнини на Лондон. Днес Стивън определено не изглеждаше добре. Беше разбрала, че е ставал през нощта, защото се събуди, когато той се върна в спалнята им, треперейки от студ. Притиснала се безмълвно до него и постепенно го стопли.
Но вече ставаше невъзможно да крие здравословното си състояние. Всеки, който го познаваше добре, щеше веднага да забележи колко е измършавял и колко мрачен е погледът му. Опита да потисне надигналия се в сърцето й гняв от несправедливостта на живота. Ако му позволеше да избухне дори веднъж, нищо чудно да не успее да го контролира повече.
Каретата мина през отворената желязна порта и пое по алеята, водеща към елегантна вила.
— Каква красива къща — възкликна младата жена, докато Стивън й помагаше да слезе.
— Очарователна — съгласи се той, докато изкачваха стълбите.
Вратата се отвори преди херцогът да бе успял да почука. Посрещна ги възрастен иконом и се поклони.
— Добре дошли, ваши височества — заяви със сериозно изражение той, но очите му блестяха от възбуда.
Розалинд се стегна. Една от ролите й бе на отдавна изгубена блудна дъщеря. Можеше да я изиграе отново.
Щом се озоваха във вестибюла, бяха приветствани от дребна, крехка на вид жена със съвсем бяла коса и фини черти. На устните й цъфтеше усмивка.
— Аз съм твоята баба, дете — рече тя. — Позволи ми да те погледам.
Лейди Уестли плесна дланта на младата жена с тънките си пръсти, докато правеше огледа. Интересът беше взаимен. Херцогинята се чувстваше огромна в сравнение със своята домакиня. Очевидно не от нея беше наследила високия си ръст.
Щом приключи огледа, лейди Уестли въздъхна доволно.
— Ана беше права, ти наистина приличаш много на София. Но не си съвсем като нея, разбира се. Ти си Розалинд.
Херцогинята се наведе и целуна бледата й, подобна на пергамент буза.
— Никога досега не съм имала баба — рече тя. — Не съм съвсем сигурна какво да правя.
Възрастната жена се засмя.
— Просто задоволи старческите ми желания. Аз използвах безсъвестно възрастта и общата си слабост, за да прекарам няколко минути насаме с теб. Все пак не всеки ден се сдобивам с нова внучка, особено такава прелестна и пораснала. — Обърна се към Стивън. — Срещали сме се един-два пъти, Ашбъртън, макар оттогава да са минали няколко години. Познавах майка ти. Диво момиче, но с добро сърце. Толкова се радвам, че сега си член на моето семейство.
При споменаването на майка му в очите на младия мъж се появиха присмехулни пламъчета, но затова пък поклонът му бе безупречен.
— Удоволствието е взаимно, лейди Уестли.
— По-добре да отиваме при другите, които изгарят от нетърпение да се срещнат с новата си братовчедка. По-малките смятат, че историята ти е доста романтична. — Възрастната вдовица направи физиономия, когато ги поведе към салона. — Още не са разбрали, че романтичните истории са най-ужасните.
Розалинд се засмя; определено започваше да харесва своята баба. Съпругът й отвори вратата към салона и само след миг тримата бяха заобиколени от малка група хора. Те очевидно бяха щастливи да се запознаят с един отдавна изгубен член на семейството.
Лейди Касъл пое представянето в свои ръце, а младата жена си даде сметка, че за първи път от най-ранното си детство нямаше нужда да доказва нищо. Мястото й тук беше осигурено по рождение. Това право се виждаше по лицата на хората около нея, в тяхната височина, костна структура и цвят на лицето, очите и косите. Тя се приближаваше към роднините си един след друг, като търсеше признаци за родство. Вуйчо й, лорд Уестли, беше едър, общителен човек. Дали тази черта не бе типична за семейство Уестли и не й бе предадена от майка й? А хубавата Касандра, която току-що бе завършила училище, можеше спокойно да мине за седемнайсетгодишната Розалинд.