Някой мина през вратата към дневната, чуха се енергични стъпки. Миг по-късно вратата към спалнята се отвори широко.
Розалинд се надигна рязко и се озова лице в лице с най-красивата жена, която бе виждала. Новодошлата имаше тъмни коси, безупречно лице във формата на сърце и изглеждаше невероятно елегантна дори в семплия пътнически костюм.
Херцогинята въздъхна сподавено. Плъзна се от леглото и се изправи, облегнала ръка на едната от неговите колони, като усещаше болезнено сълзите по бузите си.
— Добър ден. Вие трябва да сте лейди Майкъл. Аз… съжалявам, че ме намирате във вашата стая.
— Няма нужда от извинения. Никой не ме очакваше. А вие трябва да сте… — Лейди Майкъл наклони глава на една страна. — Новата съпруга на Стивън?
Младата жена кимна.
— Казвам се Розалинд.
Лейди Майкъл погледна през рамо и се обърна към своята камериерка, която я бе последвала:
— Можеш да си вървиш, Моли. — Прекоси стаята с усмивка. — Удоволствие е да се запозная с вас, Розалинд. Наричайте ме Катрин.
Щом пое протегнатата ръка, херцогинята изтърси неочаквано и за самата себе си:
— Аз носих една от вашите рокли през втората си вечер в Лондон. Стивън се закле, че не бихте се разсърдили, но аз все още не знам доколко да му вярвам.
Новодошлата се изсмя.
— Непременно му повярвайте. Стивън има неизменно право. — Обърна се и свали първо шапката, а след това пелерината. — Той сега вкъщи ли е?
Очевидно не знаеше за състоянието на своя девер. Розалинд си пое дълбоко въздух, за да овладее емоциите си.
— Тук е, но е много болен. Днес следобед получи ужасен пристъп и сигурно още спи.
Катрин се завъртя рязко на пети, видимо смаяна.
— Значи е вярно? Неговият лекар Блакмър писа на съпруга ми преди няколко седмици, за да каже, че Стивън не е добре и заминал неизвестно къде без нито един слуга. Майкъл тръгна незабавно да го търси. И оттогава продължава да го търси. — Прехапа долната си устна. — Тъй като разбрахме, че Стивън се жени и бягаше така бързо, та Майкъл все не успяваше да го догони, аз реших, че Блакмър е сгрешил. Аз… аз… не исках да повярвам, че е сериозно болен.
— Лорд Майкъл е търсил брат си ли? — попита Розалинд, изненадана. — Стивън не предполагаше, че някой ще се разтревожи толкова от отсъствието му. Просто искаше за известно време да избяга от обичайния си начин на живот.
— И го направи с изключителен успех. — Катрин завъртя очи. — Моят съпруг, който никога не се е отличавал с търпение, се ядоса много. Най-сетне ми писа от Шотландия, за да ми каже, че се отказва, и предложи да се срещнем тук, в Лондон.
— Шотландия ли? — попита невярващо херцогинята.
— Очевидно двамата с доктор Блакмър, който е с него, са проследили карета, в която пътувала двойка, с подобно на вашето описание, почти по целия път до Единбург.
Розалинд премигна.
— О, Боже! Не знам дали да плача, или да се смея.
— По-добре се посмейте — заяви прагматично етърва й. — По-приятно е.
Тя имаше право, но в момента на Розалинд съвсем не й беше до смях.
— Кога би трябвало да пристигне в Лондон съпругът ви?
— Утре или вдругиден, струва ми се. — Катрин въздъхна и запали една лампа, тъй като ставаше все по-тъмно. — Имам чувство, че не съм го виждала цяла вечност.
— Колкото по-скоро дойде Майкъл, толкова по-добре. Дори два дена може да се окажат прекалено дълъг срок.
Катрин вдигна шокирана поглед от лампата.
— Толкова лошо ли е състоянието на Стивън?
Розалинд се отпусна немощно върху крайчеца на леглото.
— Критично, Едва не умря днес. Аз… страхувам се, че може да си отиде всеки момент.
Дъхът на лейди Майкъл секна.
— Какво казва лекарят?
— Стивън не ми позволява да извикам лекар. Очевидно баща му е страдал ужасно от лечението, предписано му от различни лекари преди да умре, и съпругът ми не желае с него да се случи същото.
— Трудно е да се обори подобен аргумент — съгласи се Катрин. — Може ли да го видя? Имам доста голям опит в гледането на болни и ранени. Това може да се окаже полезно.
— Разбира се.
Розалинд я поведе по коридора към стаите на херцога, които се намираха в другия му край. Спалнята на болния беше уютна, затоплена от запаления огън и осветена от няколкото запалени свещи. Край леглото стоеше Хъбъл със строг вид.
Стивън лежеше така неподвижно, че съпругата му бе обхваната от ужас, преди да види лекото повдигане и спадане на гърдите. Катрин трепна, като видя девера си. Измършавялото му лице и хлътналите бузи можеха да принадлежат наистина на един намиращ се пред прага на смъртта човек.
Херцогинята се приближи до него и прошепна: