Майкъл си отключи сам; лицето му бе застинало в каменна маска. Стивън му беше дал този ключ, за да му помогне да се чувства наистина като част от семейство Кениън. С тази цел беше направил още много неща, И ето, че сега Стивън… Младият мъж пресече грубо мисълта. Без да се интересува дали спътникът му го следва, той прекоси забързано долния етаж към стълбището, водещо към покоите. Вдигна очи и видя съпругата си, седнала на една скамейка в коридора пред апартамента на брат му. Беше подпряла тъмнокосата си глава на стената; изражението й беше не по-малко съсипано от неговото собствено.
Повика я шепнешком. Катрин отвори очи, сякаш я бе стреснал насред дрямка. Лицето й светна като го видя.
— Майкъл!
Скочи на крака и хукна надолу по стълбите. Срещнаха се на междинната площадка, като се сблъскаха един в друг.
— Боже, Катрин, колко ми липсваше!
Стисна я в прегръдките си толкова силно, че стъпалата й се отделиха от пода. У дома. Най-после.
— И ти на мен.
Обви ръце около врата му и вдигна лице, без да усеща мокрите му, студени дрехи. Целувката й го накара да забрави почти напълно последните няколко влудяващи седмици.
Пусна я със съжаление и попита:
— Как е Стивън?
Младата жена въздъхна и опря чело в бузата му.
— Жив. Току-що дойде на себе си, но състоянието му е много тежко. Няма… няма да изкара още дълго.
Блакмър, който чакаше на дискретно разстояние, заизкачва стълбите.
— Заведете ме при него — рече припряно той. — Може би аз ще успея да направя нещо.
Погледът на бедния човек бе почти обезумял. Той явно се надяваше да направи някакво чудо.
— Десет минути няма да променят нищо. Искам да го видя първо аз, след като е в съзнание. Използвай времето, за да хапнеш и да се преоблечеш в сухи дрехи.
И Майкъл заизкачва последните стъпала, хванал за ръка своята съпруга.
— Но аз съм неговият лекар — заяви поривисто Блакмър. — Трябва да го видя незабавно.
Майкъл се обърна и отвърна с нетърпящ възражение тон:
— По-късно!
Катрин побърза да се намеси:
— При него в момента има лекар, доктор Блакмър, Иън Кинлок, наш приятел. — Младата жена набърчи чело. — Иън ми се стори озадачен, въпреки че не обясни защо. Двамата бихте могли да се посъветвате, докато Майкъл и Стивън се видят.
Блакмър отвори уста да се възпротиви, но я затвори без да издаде звук.
— Ще се преоблека и ще се кача след няколко минути — обяви най-сетне той, обърна се и заслиза.
Майкъл продължи нагоре, като се притисна към мекото тяло на своята съпруга.
— Радвам се, че си извикала Кинлок — прошепна той. — Аз самият възнамерявах да направя точно това. Ако някой е в състояние да помогне, това е Иън.
— Той каза, че не може да прави чудеса — побърза да го отрезви Катрин.
— Какво мислиш за провинциалната актриса на брат ми?
Катрин го удостои с неодобрителен поглед.
— Забрави мнението, което си си съставил предварително. Розалинд е прекрасна. Двамата със Стивън са истински влюбени. Иска ми се да се бяха срещнали преди десет години. — Очите й блеснаха шеговито. — Освен това е много привлекателна. Радвам се, че първа се добрах до теб.
Младият мъж се засмя и зарови лице в косите й. Мирисът им беше сладък, свеж и неустоим.
— После ще имаш достатъчно време да просиш комплименти, безсрамно момиченце.
Жестът, с който погали небръснатата му брадичка, съдържаше толкова много обещания, но тя се сепна и заизкачва отново стълбището.
— Освен това Розалинд се справи бързо и ефикасно с осигуряването на поколение, затова предлагам да се молиш с всички сили да е момче.
Съпругът й се почувства като затворник, който е зърнал току-що отворена врата.
— Но това е прекрасно! Стивън сигурно е много щастлив.
По лицето на Катрин премина сянка.
— Наистина е щастлив.
Майкъл разбираше много добре; знаеше как би се чувствал сам, ако се бе разболял безнадеждно, докато тя бе бременна с Никълъс — комбинация от радост, че нещо от него щеше да оцелее, и гняв, че няма да може да отгледа своето дете.
Удоволствието от срещата със съпругата му се стопи, като си спомни причината на посещението им тук. Спря, за да свали мократа пелерина от раменете си и да я метне на перилата. След това с мрачно лице отвори вратата към спалнята на брат си.
Стивън се събуди преди доктор Кинлок да бе приключил с прегледа. Макар очевидно да го измъчваше болка, той понесе всичко стоически и не обвини Розалинд, че е извикала лекар. Въпреки това тя се измъчваше от угризения, когато се отдалечи от леглото, за да остави двамата мъже да разговарят насаме.
Седна до прозореца, без да отделя очи от съпруга си. Спомни си нещо, което бе казала на Джесика в дните, когато животът й бе по-обикновен. Достойнството бе дотолкова неотделима част от Стивън, че нищо, дори смъртта, не можеше да му го отнеме. Тогава още не си бе давала сметка колко верни са думите й.