В този момент вратата се отвори и на прага й се появи млад мъж. Лорд Майкъл Кениън, разбира се. Макар да бе мръсен и изморен от пътя, той беше нащрек като някой хищник, качество, което младата жена бе забелязвала и у други войници. Приличаше си много със Стивън, а Катрин не пускаше ръката му.
Тъй като херцогът разговаряше с Кинлок и все още не беше забелязал брат си, Розалинд реши да прескочи запознаването.
Тя пристъпи напред и се обади тихо:
— Лорд Майкъл, радвам се, че дойдохте. Доктор Кинлок почти приключи с прегледа.
Той насочи погледа си към нея. Проницателни зелени очи, различни от далеч по-миролюбивия сивозелен поглед на брат му. Почувства се като мишка, наблюдавана от котка.
И тогава, за нейно изумление, той се усмихна. Хищникът изчезна и приликата със Стивън се увеличи.
— Здравей, Розалинд. Катрин ми разказа за теб.
Ръкува се с нея, тъй като да се поклони означаваше да пусне съпругата си.
Боже мили, как бе възможно тази среща, от която се бе страхувала толкова, да премине така лесно?
— Почти ме е страх да питам какво е казала — отвърна искрено тя.
— Каза, че си прекрасна и заслужаваш най-любезно отношение. — Ръката му стисна раменете на Катрин. А аз правя винаги това, което ми казва жена ми.
Катрин завъртя очи в театрално-показно недоумение.
— А луната е направена от сметана.
Смехът им привлече вниманието на болния. Той обърна глава към вратата и се усмихна уморено.
— Майкъл. В последния възможен момент.
На изпитото му лице личаха признаците на смъртта. При тази гледка дробовете на Майкъл се свиха, така че едвам можеше да си поеме дъх. Наложи си да диша равномерно, пусна съпругата си и се приближи до леглото.
— Но определено не благодарение на теб. Катрин обясни ли ти как с Блакмър тичахме седмици наред по дирите ти из цяла Англия?
Макар лицето му да бе изнурено и гласът — подобен на шепот, Стивън успя да се пошегува:
— Явно съм по-умен, отколкото се мислех, след като съм успял да ти се изплъзна толкова дълго.
Иън Кинлок вдигна очи. Той бе лекувал раните на Майкъл на два пъти по време на войната и сега придоби заинтригуваното изражение на дърводелец, който проверява състоянието на една от изработените от него маси.
— Приятно ми е да те видя, полковник.
— Удоволствието е мое. — Двамата се ръкуваха. — Приключи ли с прегледа?
— За момента. Говорете си спокойно. Аз трябва да помисля.
И смръщил вежди, прекоси стаята и се загледа съсредоточено в огъня. Двете жени се оттеглиха тактично в другия край на спалнята, там, където нямаше да чуват разговора между братята.
Майкъл се отпусна на един стол до леглото. Чувстваше се някак си странно. Как, по дяволите, трябваше да разговаря човек с умиращия си брат? Хиляди неща му идваха на ума, но нито едно не му се струваше достатъчно важно.
Стивън улесни задачата му.
— Най-добре първо да се погрижа за деловите въпроси. Надявах се, че ще успея да свърша всичко, но времето ми изтече по-скоро, отколкото мислех. Освен това снощи Розалинд ми съобщи, че ще имаме бебе, а това е ново усложнение.
— Хубаво — намеси се Майкъл.
— Много. Но аз наистина не очаквах някога да имам наследник. Аз… отдавна се бях отказал от тази надежда. — Затвори очи за момент. — Мислех, че ти ще ме наследиш веднага. Вместо това ще трябва да се чака няколко месеца, докато се разбере дали детето е момче или момиче. Грижливо изградените ми планове явно ще станат на пух и прах. Секретарят ми в момента работи с адвоката. Приготвят документите, които определят засега теб и Розалинд като попечители на имението Ашбъртън. Ако се роди момиче, тогава, разбира се, ти ще ме наследиш. Ако е момче, ще останеш негов настойник до двайсет и първата му година. — Очите му блеснаха развеселено. — С други думи, за теб остава цялата работа без титлата.
— Повярвай ми, предпочитам го по този начин — отвърна с топло чувство младият мъж.
— Моля те… наглеждай Розалинд. — Болният премести поглед към балдахина. — Не че тя не може да се грижи за себе си. Предполагам, че ще се омъжи отново. Не бъди прекалено възмутен, ако го направи.
— Ти си по-великодушен от мен — отвърна брат му. — Ако на мен ми предстоеше да умра, бих предпочел да мисля, че Катрин няма да погледне никога друг мъж и ще прекара остатъка от живота си в дълбок траур.
Стивън вдигна вежди.
— Наистина ли?
Дори като дете Майкъл никога не бе успявал да заблуди брат си.