Глава 36
Настъпи оглушителна тишина. Шокиран, Стивън даде знак на Розалинд да не му дава засега таблетките с опиум. Ако Кинлок беше прав, не можеше да си позволи да притъпява болката за сметка на яснотата на ума.
— Как е възможно това?
— Абсурд! — извика в същия момент Майкъл. — Че кой може да иска да отрови брат ми?
— Може да не е умишлено. Симптомите са на арсеник, който се използва широко както за приготвяне на лекарства, така и за домашни материали като тапети например, така че отравянето може да е инцидентно. — Впери сериозен поглед в болния. — Ако съм прав за причината, можеш да се възстановиш напълно.
Майкъл ахна, а Катрин промълви:
— Боже милостиви!
Погледът на младата жена политна към девер й.
Да се възстанови. Подобна възможност изглеждаше дори още по-невъзможна от предположението за отравянето. Мисълта да оздравее остави Стивън странно безчувствен. Може би вече се беше приближил толкова до смъртта, че животът не беше възможен. Тогава усети ръката на Розалинд. Обърна поглед към лицето й и видя, как блесна надежда в изразителните й очи. Ако Кинлок бе сбъркал, разочарованието щеше да я смаже.
Херцогът си пое дълбоко въздух, като се молеше лекарят да е прав повече заради своята съпруга, отколкото заради самия себе си.
— Какво е лечението за отравянето с арсеник?
— Ами, пиенето на прясно мляко е най-доброто, което може да се направи. То не само успокоява хранопровода и стомаха, но и се свързва с арсеника и намалява опасността от нанасяне на трайни поражения. — Кинлок въздъхна притеснено. — Ако съм прав в диагнозата си и ако източникът на отровата може да се локализира и отстрани, оздравителният процес ще започне веднага.
Катрин, бившата медицинска сестра, се намръщи.
— Възможно е Стивън да има някаква стомашна треска. Какво те кара да мислиш, че е отравяне?
— Защото съм лекувал два такива случая и приликите с болестта на Ашбъртън не могат да се сбъркат. При единия млада испанка бе решила да се избави от стария си богат съпруг.
Розалинд издаде задавен звук.
— Ако само погледнеш към съпругата ми, Кинлок — обади се предупредително Стивън, — кълна се, ще стана от леглото и ще те изхвърля от къщата. — Тъй като в този момент го проряза познатата болка, той додаде сухо: — Или поне ще кажа на Майкъл да го направи.
Лекарят махна пренебрежително с ръка.
— Според собствения ти разказ си бил болен доста преди да се запознаеш със съпругата си. Имал си някои остри симптоми, но те обикновено сочат хронично отравяне.
— Как е възможно да стане такова нещо? — попита Катрин.
— Случаят на хронично отравяне, който лекувах, беше на дете, което боледуваше заради изпаренията от новите тапети в спалнята си. Има и други видове контакт, способни да доведат до подобни резултати. — Вгледа се съсредоточено в своя пациент. — Но не виждам как е възможно отравянето да е случайно. Ако източникът е в твоето имение, трябваше да се оправиш, след като го напусна.
— Същият аргумент важи и за умишленото отравяне — намеси се Катрин. — Стивън не е бил с един и същи човек през цялото време на своето боледуване. След като е напуснал абатството, той е пътувал седмици наред под измислено име без никой да знае къде се намира. Майкъл не успя да го открие, затова се съмнявам много, че и убиецът би могъл да го направи.
Херцогът се замисли върху развитието на своето заболяване. Нито обкръжението, нито хората бяха едни и същи. А това означаваше, че цялата теория на Кинлок беше погрешна и той все пак страдаше от смъртоносна болест.
И тогава гласът на Розалинд наруши напрегнатото мълчание.
— Лекарството ти, Стивън — промълви с ужас тя. — Хапчетата с опиум.
И разтвори другата си ръка, в която все още стискаше двете хапчета, които за малко не му беше дала.
— Ти пиеш поне по едно на ден от месеци. А напоследък — и повече.
— Откъде имаш тези таблетки? — попита остро Кинлок. Младият мъж се взря в малките дискчета в дланта на своята съпруга.
— Моят лекар ми ги направи. Джордж Блакмър. Лекото поскърцване на вратата прозвуча оглушително в мъртвата тишина, последвала думите му. В стаята влезе Блакмър. Стивън се запита дали не халюцинира, но се сети, че семейният лекар бе придружавал брат му по време на злополучното издирване.
Блакмър спря, усетил тежестта на насочените срещу него погледи.
— Херцогът. Да не би да е…
Гласът му секна и лицето му пребледня.
— Не, не е мъртъв. — Майкъл прекоси помещението като пантера и сграбчи яростно лекаря. — Стивън е отровен от арсеника, който ти си му дал. Копеле!
И го блъсна с всичка сила в стената.
— Почакай! — възпротиви се Иън. — Може би не хапчетата са източникът.