Кинлок се взря в лицето му и кимна мрачно, видимо задоволен.
Розалинд огледа строго събраните около леглото хора.
— Ако всичко важно вече е казано, време е да напуснем тази стая и да оставим Стивън да си почине.
— Всички, освен теб — прошепна херцогът. Сега, когато кризата беше преминала, гласът му вече почти не се чуваше.
Кинлок погледна към болния.
— Много почивка, много прясно мляко и никакъв арсеник повече. Ще намина пак да го видя.
Прибра инструментите в лекарската си чанта и излезе. Катрин погледна към Блакмър.
— Ще наредя да ти приготвят една стая — заяви без особен ентусиазъм тя.
Той наклони глава.
— Много сте мила, лейди Майкъл, но мисля, че ще бъде по-добре да отседна в някой хан.
Тя кимна и целуна бузата на Стивън.
— Иън каза, че не може да направи чудо, но го направи — прошепна. — Да благодарим на Бога за това.
Майкъл постави ръка върху рамото на брат си. Това кратко, безмълвно докосване издаваше по-добре от всякакви думи чувствата му. После двамата излязоха от спалнята, хванати за ръце. Блакмър понечи да ги последва. Изглеждаше разбит и трагично самотен.
Спомнил си вида на Майкъл, когато бе по-млад и преживяваше дълбока вътрешна криза, Стивън събра сила за едно последно усилие.
— Не можеш да промениш миналото, Блакмър, но можеш да промениш бъдещето си. След като твоят баща те предаде, създай семейство, което ще ти донесе по-голямо удовлетворение.
Лекарят спря.
— И аз исках, но ми се струваше… недостойно. Не е редно да предложа брак на Джейн. Тя е дъщеря и сестра на духовни лица, а аз съм копеле, непризнато дори от собствения си баща.
— Ожени се за нея, Блакмър. Макар никога да не съм се срещала с дамата, сигурен съм, че е приела факта на твоята незаконороденост. Иначе нямаше да бъде с теб — обади се отривисто Розалинд. — Стивън ти дава втори шанс. Използвай го добре.
Лицето на лекаря просветна леко.
— Може би… ще го направя.
И излезе, като затвори внимателно вратата след себе си.
Изтощението, което се бе носило над херцога, се спусна и го обгърна като тежка лондонска мъгла. Той се завъртя на една страна и дръпна ръката на съпругата си, за да я накара да седне на леглото.
— О, Розалинд — прошепна той. Искаше да й каже колко много я обича, но бе изразходвал силите си докрай. — Роза…
С блеснали от сълзи очи, младата жена се изтегна до него върху завивките и го прегърна, като притисна главата му към гърдите си.
— Спи, любов моя — промърмори тя. — Спи и оздравявай.
Стивън въздъхна доволно, отпусна се в благословията на нейната прегръдка и се остави мракът да го обгърне.
Младата жена се събуди, когато Стивън я целуна под ухото. Отвори очи и му се усмихна лъчезарно. Беше сутрин, стаята беше залята от светлина и двамата лежаха лице в лице, увили ръце един около друг като бръшлян. Веднага щом видя изражението му, тя разбра, че бягството му от долината на смъртта не беше сън. Той наистина щеше да живее. Щеше да живее.
— Няма да питам дали си спал добре — промълви мързеливо тя, — защото мисля, че не помръдна дори веднъж през цялата нощ.
— Вероятно не. — Той погали нежно гърдите й. — Като стана дума за спане, как се озова в тази нощница? Може би си я носила снощи по време на цялата драма и аз съм пропуснал да забележа?
Розалинд се усмихна.
— По някое време през нощта станах и се преоблякох, но ти така и не помръдна.
— Нямаше да усетя, дори да бе марширувал цял полк край леглото ми. Затова пък не съм спал така добре от месеци. — Стисна няколко пъти ръце в юмруци. — Вече се чувствам по-добре. Безчувствеността в дланите и стъпалата ми намалява, а болката в стомаха е почти поносима.
— Прекрасно! — Младата жена се протегна радостно. — Толкова съм щастлива, че бих подскачала като малко момиченце, ако не беше толкова по-хубаво да си остана в леглото. Ти трябва да си дори още по-щастлив.
— Странно, снощи, когато научих, че няма да умра, се чувствах… някак си вцепенен. Изглежда така бях свикнал с перспективата за предстоящата смърт, че ми беше нужно известно време, докато приема идеята за продължаването на живота ми. — Усмихна се широко. — Тази сутрин положението е съвсем различно. Вече не се страхувам от смъртта, а съм невероятно щастлив, че още не е настъпил моментът да напусна тази земна суета. — Прокара бавно длан по едната страна на тялото й, от рамото до бедрото. — Промяната в перспективата обаче означава, че ще трябва да преосмислим брака си.
Тя го изгледа, усещайки, че сърцето й се превръща в буца лед.